Въпреки „икономическия оптимизъм” на управляващия елит в Сърбия, последиците от здравната криза с коронавируса се отразиха и на икономиката. Отделени бяха солидни средства за подпомагане на най-уязвимите категории работници, бизнес и население, но държавната политика като цяло остана непроменена. Самоосигуряващите се предприемачи, работниците, които работят на временни договори или на "черно", както и социално слабите домакинства, бяха оставени да се оправят сами.
Голяма част от съкращенията бяха във фабриките на някои от най-големите чуждестранни инвеститори. Икономическата политика за привличане на чуждестранни инвестиции „на всяка цена“, която управляващите в страната провеждат от много години, отново показа своите слабости. Сърбия е и единствената държава в региона, която по време на пандемията не увеличи размера или не разшири обхвата на социалните помощи за най-бедните слоеве от населението.
Първите сериозни икономически мерки, свързани с минимизирането на негативните последици от пандемията, правителството предприе с известно забавяне, едва в началото на април. Националната банка на Сърбия (НБС) беше малко по-пъргава и освен че намали референтния лихвен процент, наложи и мораториум върху погасяването на кредитите и лизинга. Отлагането на вноските е валидно за период от поне 90 дни от въвеждането на извънредното положение (15 март) и се прилага за всички физически и юридически лица. Това се отрази положително върху ликвидността на домакинствата и бизнеса, но не може да се пренебрегне факта, че въпреки че банките не начисляват лихви за забава за периода, догато мораториумът е в сила, лихвите по заемите си текат и така се увеличава общата стойност на задълженията, която трябва да се плати.
След няколко седмици колебания министерството на финансите най-накрая оповести икономическата програма за справяне с кризата. Мерките възлизат на 610 милиарда динара (5,1 милиарда евро), което е около 11% от БВП на страната. Те обаче включват и заеми от частни банки за икономиката, така че реалната стойност на тези мерки от държавния бюджет е 430 милиарда динара (7,8% от БВП).
Икономическата програма на правителството включва отлагане на плащането на данъци и осигуровки върху заплатите и печалбите за следващите три месеца, поемане на минималната работна заплата на микро, малки и средни предприятия за всеки служител през следващите три месеца, достъп до облекчени заеми за тези компании и еднократно плащане по 100 евро на всички пълнолетни граждани.
Мерките определено подобриха ликвидността на икономиката, но можеха да бъдат по-щедри и много по-селективни. Отлагането на плащането на данъци и вноски, например, можеше да е отписване на тези задължения, особено за микро и малки предприятия, които работят в най-засегнатите дейности като туризъм, обществено хранене и транспорт. Правителството можеше да увеличи и размера на помощта за компаниите в тези области, които имаха и най-голям спад в оборота. Можеше и да се облекче достъпът на микро и малките предприятия до заемите, защото за разлика от големите компании, те нямат добре установени контакти с банките.
Лоши критерии и епидемия от съкращения
За да се класира една фирма за някоя от мерките по правителствената икономическа програма, тя не трябва да е уволнила повече от 10% от работниците в периода от началото на извънредното положение до датата на официалното влизане в сила на тези мерки. И точно този критерий се оказа първият голям проблем, защото ако една микрофирма като фризьорски салон или за ремонт на автомобили с до 9 служители е била принудена да съкрати поне един работник поради драстичен спад в работата, това автоматично би я дисквалифицирало от програмата за помощ, за разлика от по-големи компании с до 100 служители. Така най-нуждаещите се от помощ останаха извън мерките.
Другият проблем с този критерий е, че тези максимум 10% не включват работници, наети на временни договори чрез някоя от агенциите по заетостта, тъй като те не са официално регистрирани като служители на компанията, в която де факто работят. Изключват се и работещите по срочни договори. А данните на Евростат в Сърбия има 437 хиляди работници в категория на временна заетост.
Сред най-засегнатите се оказаха работещите във фабрики на големи чуждестранни инвеститори, които през последните години преместиха производството си в Сърбия, привлечени от щедрите държавни субсидии. Финландската фабрика за кабели за автомобилната индустрия PKC от Смедерево уволни около 350 души на два пъти. До 2014 г. тази компания получи почти 14 милиона евро държавни субсидии. Hutchinson, френска фабрика, която произвежда маркучи за вода и бензин, съкрати между 80 и 300 работници (броят зависи от това дали питате работниците на Hutchinson или кмета на Рума). Тази фабрика получи държавни субсидии за изграждането на първия от двата си производствени цеха, а държавата и местните власти я подпомогнаха с изграждането на инфраструктура на стойност над един милион евро. Между 500 и 700 работници загубиха работата си в италианската компания Olimpias в Ниш, която иначе е ексклузивен доставчик на Benetton. Тя е и сред най-щедро субсидираните - получи 10,5 милиона евро субсидии още при пристигането в Сърбия.
Манипулиране на данните за политически цели
Вярвате или не, управляващата политическа партия в Сърбия не само твърди, че е намалила безработицата в средата на пандемията, но и дори говори за рекордно ниски нива. Макар че националната статистика наистина отчита спад, това не се дължи на реалната икономическа ситуация, а на промяна в методологията на отчитане. За да попаднете в категорията на безработните, трябва активно да търсите работа, което в условията на пандемия е не само трудно, но и на практика невъзможно. Затова голям брой работници преминаха от категорията на безработните в тази на незаинтересованите да си намерят работа. Благодарение на този трик, е възможно едновременно да се намали безработицата (с около 87 хиляди) и заетостта (с около 33 хиляди). Ако се вземат други данни - на Международната организация на труда (МОТ), в Сърбия изработените часове през второто спрямо първото тримесечие са намалели с цели 14,8%, което теоретично би било равносилно на загуба на 510 хиляди работни места /макар че тук се включва и намаленото работно време, принудителнат отпуска и т.н./.
Политическият елит в Сърбия не пропусна възможността да се похвали и с факта, че по време на пандемията Сърбия ще има един от най-ниските темпове на спад на БВП /3% според МВФ/. Това обаче няма нищо общо с "успешната" икономическа политика на правителството, а е свързано със структурата на икономиката и с по-скоро - с нейното слабо развитие. Пандемията засегна много повече развитите страни, които произвеждат стоки и услуги, чието търсене рязко намаля. Като държава, която разчита най-вече на земеделието и хранителната промишленост (за чиито продукти търсенето е най-малко засегнато), Сърбия няма проблемите на западните държави.
Предизборен „подарък“ под формата на 100 евро
Решението на правителството да включи в пакета от икономически мерки еднократно плащане по 100 евро на всички пълнолетни граждани предизвика най-голямо недоволство в обществото. Основната причина е, че финансовата помощ е еднаква, независимо от доходите. Така се стигна до ситуация, при която по-богатите членове на обществото дори не забелязаха плащането на 100 евро по банковата им сметка, докато за тези, които имат най-голяма нужда от тази помощ, парите бяха крайно недостатъчни, за да се покрият най-основните нужди. Логично - най-пострадаха бедните домакинства с по-голям брой непълнолетни деца, които нямаха право на тази помощ. А точно те имат нужда от най-голяма подкрепа, защото нямат собствени спестявания, по-трудно вземат заеми и в условията на пандемия имат повече извънредни разходи (маски, хигиена и др.). В този контекст е унищожителен фактът, че Сърбия е единствената държава в региона, която нито е увеличила размера, нито е разширила обхвата на социалното подпомагане. За еднократната помощ от 100 евро ще бъдат похарчени цели 600 милиона евро, което е два пъти и половина повече от бюджета за социални плащания, половината от размера на аграрния бюджет и три пъти повече от средногодишните инвестиции в здравеопазването.
Според оценките на Фискалния съвет, 30% от компаниите в Сърбия не са се възползвали от възможността за отлагане на плащането на данъци и социалните вноски. 2/3 от микро, малките и средните предприятия разчитаха на собствените си резерви и помощта на приятели и семейство за разрешаване на финансови затруднения, а само 5-10% заявиха, че правителствените мерки са повлияли на решението им да не съкращават работници. Според проучване на две местни неправителствени организации, около 230 милиона евро от 950 милиона, което е общата стойност на директната държавна помощ за компании, потенциално могат да отидат за компании, които не са понесли икономически загуби. Всички тези данни са аргумент, че подходът към компаниите и дейностите, които се нуждаят от подпомагане, трябва да е много по-селективен. Икономическа програма, която би въвела сериозни критерии (например, определено ниво на оборот за отпускане на помощ) и която е по-щедра за много по-малък брой уязвими компании, както и социално отговорна политика, която би увеличила значително средствата за социална защита на най-уязвимите слоеве от населението, е единственият възможен отговор на непредсказуемите икономически последици от пандемия, чийто край все още не се вижда.
Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от "Рес публика" в сътрудничество с Анализирај.ба (БиХ), Sbunker (Косово) Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА (България).
