Обичате ли да пътувате във времето? Ако е така, Странджа е вашата дестинация.
Тази дива и красива планина помни и разказва хилядолетна история - за древните траки и техните мистерии, за богинята Бастет и за пазителя на фараоните Михос, за империи, въстания и войни.
Тук е и царството на уникални растения и редки животни - като странджанската зеленика, жълтата водна роза, сините водни кончета, прелитащи край Извора на младостта...
Река Велека
се вие през планината и стига до Черно море. По бреговете ѝ е гъста зеленина - габър, бряст, ясен, орех, бамбук, увивни растения. Емил, местен лодкар, който вози туристи, обяснява, че наоколо няма обработваеми земи, защото всичко много бързо обраства като в джунгла.
Протежението на Велека е единственото място в България, където вирее жълтата водна роза. Красивото растение цъфти шест месеца в годината. Срещат се и други защитени видове - водна лилия и блатно кокиче. Велека е уникална и със своята широка пясъчна коса при устието и с това, че морето се влива в нея, а реката се оттича през косата.
През 2006 г. по време на изкопни работи за строеж край Синеморец над Велека е открита тракийска могила на знатна личност от V-IV век пр.Хр. Сред находките са златен венец, обеци и плочи на богинята майка, почитана от траките.
Сред съкровищата е и миниатюрна златна колесница с богинята Нике и два коня. Нике, висока едва 2.5 см, е толкова фино изработена, че е необходима лупа, за да се разгледа.
През последните 40 години изследователи и туристи се опитват да вдигнат булото на тракийските мистерии в Странджа. Тук са живели тракийски племена и е пълно с обредни места, повечето все още слабо проучени. Според Ванга магическата пещера е била посещавана от египетски владетели и жреци, за което има свидетелства около Мишкова нива.
Тракийското светилище Мишкова нива
(в посока Малко Търново) се смята за най-древното в Странджа. Преди да стигнем до него, се отбихме към с. Стоилово, за да видим красивия водопад Докузак, прохладно място сред стара дъбова гора. От там през селата Ново Паничарево и Крушевец стигнахме на Мишкова нива, която е едва на около 300 метра от границата с Турция. Култовото съоръжение е свещено място, което от мегалитен паметник (долмен) от средата на II хил. пр.Хр. прераства в светилище.
Предполага се, че тази трансформация е станала покрай разработването на близките железни рудници. Светилището е открито от Мишо (оттам нивата е наречена Мишкова). Археолозите се шегуват, че няма нищо случайно и че Мишо е съименник на бога Михос, защитник на фараоните и пазител на светилището.
С георадар изследователи откриват в района подземни тунели. Кухините са на 3 метра под светилището, вътре в кръга и извън него. Светилището е част от обширен археологически комплекс с могилен некропол, римска вила и крепост, разположена на близкия връх Голямо Градище, най-високия в Странджа - 710 м.
Тракийската гробница с времето прераства в голямо светилище, което се свързва с бог Аполон.
Близо до Мишкова нива е
гробницата на богинята Бастет
Покоите на лъвицата котка са в седлото между върховете Голямо и Малко Градище. Местните хора казват, че тук има особена енергия и че туристите не бива да се задържат дълго, защото после може да усетят неразположение.
В египетската митология Бастет е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, както и покровителка на бременните жени. Според участника в секретната експедиция на Людмила Живкова през 1981 г. Кръстьо Мутафчиев гробницата е изградена като огледален образ на небесното съзвездие Цефей.
Гробницата на мистичната Бастет не е изцяло изследвана, въпреки че през годините привлича огромен интерес - слухове за злато и съкровища и апокрифна иманярска карта разпалват въображението на мнозина. През 80-те години на ХХ век се правят проучвания под патронажа на Людмила Живкова, но след смъртта ѝ резултатите от експедицията са засекретени, а районът става "затворена зона" - тъй като е съвсем близо до границата с Турция.
В опитите си да разбулят тайните участници в експедицията стигат до Ванга, която им разкрива, че преди хилядолетия по вода в Странджа идват хора от Египет - "високи и стройни, с тъмна кожа и черни, дълги коси, с маски на лицата". Пророчицата казва, че вижда гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя.
"На мястото има несметни богатства - злато, книги, оръжия. Дошлите от Египет пренасят и саркофаг, в чиято вътрешност е изписано тайно знание за историята на човечеството две хилядолетия назад и две хилядолетия напред." Но писмеността в този саркофаг не може да бъде разчетена, защото не ѝ е дошло времето, обяснява още Ванга.
След "срещите" с Бастет и Михос поехме по екопътеката
"Извори и пещери"
Тя води към село Младежко (наречено така, защото през миналия век младежи бригадири са построили пътя до селото), разположено на 36 км северно от Малко Търново и на около 55 км южно от Бургас. Пътеката стига до извора на едноименната река Младежка и до две пещери малко над този извор. От изворите пътеката прави обратен завой, връща се до указателна стрелка за м. Калето, по дървен мост пресича р. Евренезовска, изкачва се стръмно към хълма Калето с останки от ранновизантийска крепост и стига до дървена кула за наблюдение на птици.
На 24 км югозападно от Царево се намират селата Кости и Българи, известни с все още живите си
нестинарски традиции
Името на Кости е от гръцки произход заради първия му заселник Костаки, който бил заможен грък и се заселил по тези земи, като започнал да търгува с българите. Селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с букови вековни гори, които буквално те обгръщат в прохладните си сенчести тунели. В близките околности има поне 10 свети места, сред които е църквата "Св. св. Кирил и Методий", която се намира в центъра на селото и е най-големият селски храм в Странджа.
Параклисът "Св. Богородица" с лековито аязмо е на около 3 км в югоизточна посока в т. нар. Богородишки дял на планината. Районът е изобилен на растителни видове - странджанската зеленика, сладка и орлова папрат, волски език. Районът пази
спомени за героите от Балканските войни
500 метра преди втория по големина връх Голеш, висок 434 м и достъпен от с. Изгрев, има отбивка вляво, водеща до паметната плоча на Михаил Герджиков, един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. На паметното място през 1912 г. той поел с четата си към Василико и Ахтопол, за да прогонят турските власти и военни части и да освободят тази част на България.
До върха се стига по широк черен път, който минава през вековна гора от дъб и бук. Голеш е обширна скала, откъдето се открива фантастична гледка към крайбрежието при Лозенец и Китен.
Легендата за жената котка
Бастет (Баст) е богиня от Египетския пантеон - покровителка на радостта, любовта и плодородието. Обикновено е изобразявана с тяло на жена и глава на котка. Някои твърдят, че била тракийска принцеса, живяла в Египет. По нейна воля след смъртта ѝ била погребана в полите на Странджа.
Търсенето на гробницата на Бастет започва с появата през 1981 г. на карта с изписани върху животинска кожа неразбираеми древни знаци. Картата попаднала в ръцете на иманяр, а той я занесъл на Людмила Живкова - тогава председател на Комитета за култура, и обяснил, че това са указания за тайнствения некропол на египетска богиня котка.
Мястото, описано на картата, е скала, на която при взиране се виждат две извити линии. Според местни хора в отвора на скалата на определени дати се появява силуетът на Бастет.
Ванга казала, че там има гроб на жена с жезъл от непозната материя, а до нея можел да бъде намерен древен папирус, който разказва човешката история и какво ще се случи в следващите две хиляди години. Пророчицата обаче предупредила никой да не припарва, защото проклятие ще застигне натрапниците, търсещи съкровища, а жадните да разгадаят тайните още не са узрели за свещената мъдрост.
