Има едно място със странно за България име, което е посещавано през цялата година, защото се твърди, че дава енергийна сила и лекува. Това е Индипасха - древно тракийско скално оброчище, което се намира близо до село Сливарово в природен парк Странджа.
Всъщност това е аязмо с лековита вода, бликаща изпод надвиснала скала. Мястото е разположено в дълбок дол. Хората пият от водата, плакнат си очите, защото се счита, че е особено полезна при проблеми със зрението. Внимание - от лековитите странджански аязмови води се пие по малко, по глътка на ден. Някои обясняват ползотворното им влияние с наличието на малки дози радиация, което обаче не е научно доказано. Но е факт, че ако човек си отнесе в къщи вода от Индипасха, няколко месеца тя остава все така бистра и не губи вкуса си.
Счита се, че скалното оброчище е култово място от повече от 2000 години, още от времето на траките. Колкото до странното му име - едно от предположенията е, че името на оброчището означава „след Пасха“ (след Великден), затова и водата била най-лековита седмица след Великден. Друга теза е, че означава „анти Пасха“ (срещу Великден), но и двете предположения не почиват върху конкретни научни доказателства.
Мястото обаче е мистериозно и магнетично и продължава да привлича посетители. Тракийското оброчище всъщност е разположено в дълбокото дере на река Стомненски дол, която е десен приток на Велека. Това е на 20-ина километра североизточно от Малко Търново. Доста голяма част от пътя до там е черен и може да се измине или пеша, или с високопроходим автомобил.
Има два подхода от Малко Търново към Индипасха, като и за двата се тръгва по шосето към Царево. При първия вариант трябва на 6 км от Малко Търново да се отбие вдясно към село Сливарово. След тази отбивка пътят вече не е асфалтов, а черен, с трошенокаменна настилка. Може да бъде изминат с автомобил, но трябва да се кара много бавно и внимателно. По него се кара нови 6 км, за да се стигне до отбивка вляво, на която има и указателна стрелка с надпис "Индипасха". Оттам нататък вече е горски път, който става само за ходене пеша. И след нови 6-7 км по него се стига до едно леко разширение, на което има дървени маси и пейки, а отзад е оброчището, до което се стига по стръмна пътечка надолу.
Другият вариант е от Малко Търново да се тръгне към село Граматиково и след 17 км, малко преди селото и точно преди моста на Велека, да се завие надясно пак по чакълен път (на отбивката има табели за местност Качул). По чакълестия път, който води до село Кости, още в началото вдясно има малък параклис „Света Богородица“ с чешма до него. След около 6.5 км има отбивка, пак вдясно, на която има табела за Индипасха. Следват 1500 метра черен коларски път до споменатото разширение с дървените маси и пейки.
Скалното оброчище е в сенчесто и усойно място, намиращо се в гъста букова гора. Аязмото е пълно с бистра и леденостудена вода. А на мястото е пълно с парцалчета и дрехи, закичени по околните дървета, поставени там също с надежда за късмет и изцеление. В миналото е съществувал езически обичай, според който така, както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото между небето и земята своята болка.
В Индипасха има също така и съвсем малък дървен християнски параклис. Там пък поклонниците носят християнски икони – всяка на светеца, който приносителят почита. Но хората ходят там предимно заради лековитата вода.
Легендата е, че след столетия на забрава изворът с лековитата вода, бликащ изпод скалите, случайно е открит от един селянин. Той имал бивол, който след дълги години служба остарял и ослепял. Собственикът, не искал да го убива, затова го пуснал на свобода в гората. Няколко дни по-късно биволът прогледнал и се върнал при стопанина си. Минало известно време и поради старостта си добичето отново ослепяло. И отново се върнало от гората с излекувани очи. Това се повторило няколко пъти, докато селянинът решил да проследи бивола и да разбули мистерията. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода и събирала в малко езерце.
Според траколога проф. Валерия Фол пък в Индипасха по неповторим начин се съчетават християнските с езическите вярвания. Когато се ражда Гръмовежеца Зевс, майка му Рея го скрива в пещера на остров Крит, за да не го погълне баща му Кронос. В пещерата хуритите играят и вдигат шум, за да не чуе Кронос плача на бебето. А Зевс расте, кърмен от козата Амалтея. Когато Кронос научава, я наказва, но за да не я оскверни (защото Алматея е свещената коза), тя е закачена да виси - за да е нито на земята, нито във водата, а все едно не съществува.
С провесването на парцалчета на Индипасха според проф. Фол наблюдаваме точно този най-древен култ - с почитането на четирите космически стихии в първичния вид, най-стар и хилядолетен. Аязмото е свещено пространство, с лечебна вода, животворяща скала. Скалата е вярвана като първоматерия, а едно от най-старите вярвания е, че човекът произхожда от скала, камък, от който е и самата глина. Ето как описва Валерия Фол това място:
„Изведнъж попадате в един скалист каньон, стръмен, страшен, никога неогряван от слънце. Целият каньон всъщност е великата утроба на Майката-Земя-Космос. От времето на траките… Това светилище почита тези първостихии и хората вярват, че там се лекуват, защото цялата тази древна посветителна обредност в знанието за света, за Космоса, за хората, за сътворението е преминала през хилядолетията като проглеждане, като виждане, поради което те вярват, че най-лековита е водата за очи.”
ДОПЪЛНИТЕЛЕН МАРШРУТ
В района на село Сливарово има още едно подобно лековито и мистично място, което си заслужава да бъде посетено. Това е пещерата Света Марина - християнизирано древноезическо светилище. Тя се намира зад някогашния граничен кльон (телената ограда), току до турската граница в местността Ликуди.
Пещерата е на 12 км на изток от Сливарово. До нея се стига през село Кости по стар черен път, който минава по Резовското било. Той е подходящ само за високопроходим автомобил, иначе се ходи пеша.
Света Марина е малка и полуотворена пещера, разположена в усоен скалист дол, обрасъл с бръшлян. Входът е от юг, а на източния край в скалата е оформен висок и тесен отвор за провиране. Стичащата се по стените вода прави достъпа до провиралището труден.
В пещерата също има аязмо, а водата, която капе от стените и тавана ѝ, се събира в поставени на пода съдове и също се смята за лековита. Светилището е било голям култов център на територията на Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Константинопол. В пещерата, на специално направено „одърче“, се оставят даровете за Св. Марина – хляб, цветя, кърпи, сирене, дребни монети, палят се свещи. Вярващите се покланят и кръстят като в църква. Изключение прави измиването с водата, което се извършва след тези действия.
Когато е бил построен граничният кльон след 1944 г., пещерата на Света Марина попада зад него и става недостъпна за почитащите я поклонници, които започват да посещават аязмото, посветено на светицата в село Граматиково. През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата светилище е възстановено от жителите на село Сливарово и техните наследници, като се прави всяка година на 30 юли (по стар стил), когато е денят на светицата.
Все пак, поради близостта до граничната бразда преди тръгване към пещерата желаещите трябва да се регистрират в Гранична полиция в Малко Търново. Освен това при желание може да се поиска и съдействие от Туристическия информационен център в града - за джипка до там или за беседа (срещу заплащане).
