С мащабната изложба DIVA, която се открива тази събота, в лондонския музей „Виктория & Албърт“ до 7 април 2024 г. ще тържествуват силата и креативността на знакови артистки, оставили отпечатък не само в своето време. Чрез звездите от операта, театралната сцена, популярната музика и филмите изложбата изследва историческата и иконоборческа роля на жените, които управляват собствените си съдби.
От сопраните на викторианската опера до Деби Хари, от Мария Калас през Мерилин Монро до Риана – едва ли някое важно име от 19-и век до наши дни е пропуснато в тази увлекателна сбирка, звуково-светлинна феерия на звездната екстравагантност, представена с разкошни костюми, фотоси, скици, лични тоалети и вещи на десетки забележителни жени. Повечето от тях никога не са били показвани преди. Активни, борбени, освободени: жени, изпреварили времето си, които са ни помогнали да се еманципираме.
Какво е общото между Шер и Мария Калас, Мадона и Сара Бернар? Всички те са диви и като такива са надарени със завладяващо сценично присъствие, с изключителна индивидуалност, с харизма, способна да повлияе на живота на много фенове, но също и на културната, социална и политическа панорама на епохата. Ала да бъдеш вечно под прожекторите и да те смятат за дива невинаги е цветя и рози: то предполага и големи отговорности. Грандиозната изложба в Лондон е първата по рода си в света, която проследява как един пейоративен етикет (когато се каже „Не се прави на голяма дива“, се смята, че прекаляваме с капризите) е бил „преобърнат“ от някои от най-обичаните звезди на всички времена.
„Днес думата „дива“ включва безброй значения“, казва Кейт Бейли, куратор на експозицията във V&A. „В центъра на тази изложба е историята на емблематични артистки, които с креативност, смелост и амбиция са предизвиквали статуквото и са използвали гласа и изкуството си, за да предефинират това понятие“, обяснява тя.
Предполага се, че Италия е мястото, където думата „дива“ се е появила и разпространила през периода, в който се заражда местната филмова индустрия – през 10-те години на 20-и век.
Коя е била първата дива
Приема се, поне в Италия, че това е актрисата от нямото кино Франческа Бертини с нейната красота и способност да налага артистичното си присъствие на сцената и екрана, както и…капризите си в ежедневието. Точно в 17 нула-нула ч. всеки ден, дори светът да пропада, тя прекъсва снимките, репетицията или каквото там прави с цял екип, за да отпие от чая си… Бертини въвежда стил, който известно време по-късно бива описван като „дивизъм“. Изложбата посочва още много примери, дори по-ранни, макар и някои от тях да не са наричани точно с този термин.
Аделина Пати (1843-1919) е една от първите оперни певици от 19-и век, които насочват успеха и славата си към финансова независимост и контрол върху кариерата си във време, когато от жените все още се очаква само да изпълняват ролята на съпруги и майки. Пати – италианка, натурализирана в Англия, използва приходите си, за да построи свой собствен театър в замъка в Уелс, който притежава и в който живее.
Викториански кралици на драмата
Във викторианската епоха територията на дивите се разширява от оперната сцена до театъра. В разцвета на най-добрите си години Елън Тери (1847-1928) е същинска медийна сензация. Нестандартният й по викторианските критерии живот предизвиква медийно внимание, докато на сцената тя се слави като най-изтъкнатия британски интерпретатор на Шекспирови роли. Останали са малко документи от нейната кариера, но все пак е запазен запис от нейно изпълнение като Жулиета в сцената с отровата в продукция на „Ромео и Жулиета“ от 1911 г. – трагедията, в която е една от коронните й роли.
Танцьорки и шоугърли
Танцът Serpentine („змийският“) на Лоуи Фулър има огромно влияние в развитието на съвременния танц. Нейната свобода на изразяване и естествени движения, които не разчитат на класическа техника, отразяват нарастващите промени в обществените нагласи към жените. Свободният костюм на Фулър и пионерските техники за сценично осветление вдъхновяват ранните режисьори и художници от движението ар нуво.
Безмълвни богини
Италиански звезди на нямото кино като споменатата вече Франческа Бертини и Лида Борели онагледяват скока на дивата от сцената на екрана. Зад камерата, която снима Борели, е Лоис Уебър, приветствана като пионер в киното. Тя преминава от актьорството към режисурата и е първата жена в САЩ, заснела пълнометражен филм, заснела звуков филм и създала собствено независимо филмово студио. Нейните безкомпромисни творби често се занимават с тежки „женски проблеми“, а продукцията й от 1916 г. „Къде са моите деца“, режисирана съвместно с Филип Смолей, хвърля светлина върху дебатите за контрол на раждаемостта и абортите.
Управлявай света!
Джаз дивата Нина Симон (1933-2003) е глас и отдаден защитник на гражданските права, нейната музика надхвърля забавлението и е мощен инструмент за овластяване и протест. Насърчавайки чернокожите младежи на Америка да проучват своите корени и култура, Симон се стреми да ги стимулира да се гордеят със своята идентичност и с цвета на кожата си. Съвременните поп диви като Бионсе се превърнаха в върховни играчи на културното поле – с глобални платформи, с армии от лоялни фенове, със силата и свободата, които магическата комбинация от талант, успех и богатство позволява.
В продължение на повече от четири десетилетия Кралицата на попа Мадона остава една от най-значимите културни фигури на нашата епоха. Изобретателна, хамелеонстваща, провокативна, диктуваща духа на времето, нейната креативност и отношение към света са й спечелили легиони от почитатели, както и аналогичен брой недоброжелатели. На церемонията за наградите Billboard's Women in Music през 2016-а певицата произнесе пламенна реч, засягаща трудностите при справянето със славата, медиите и музикалната индустрия като цяло, бидейки жена.
Изложбата включва
60 звездни визии и над 250 предмета
Сред най-забележителните е единствената рокля, устояла във времето, от актрисата бунтарка Клара Боу, най-фамозната модна персона на 20-те години: с развълнувани къдрави червени коси и свита от неопределен брой кучета чау-чау с козина в цвета на косите й. В експозицията има легендарни костюми, създадени от стилиста на звездите Боб Маки: дори само чувствената и огнена рокля Flame, с която се показва незабравимата Тина Търнър през 1977-а, и искрящият ансамбъл на Шер за Rock Music Awards през 1975-а, си струват посещението в музея.
Боб Маки – конструктор на славата
84-годишният американски стилист и костюмист преди дни анонсира излизането на пълнометражен документален филм за неговата история на визионер със звездна кариера, който е градил холивудския мит и е оформил външния вид на много диви – от Марлене Дитрих до Бионсе, преминавайки през Мерилин (от Маки е подписана роклята, носена от актрисата на рождения ден на президента Кенеди). Във V&A от най-известната блондинка в киното може да се види черната рокля с ресни от филма „Някои го предпочитат горещо“ (1959), от Вивиан Лий – пурпурната с корсет, изработен от Кристиан Диор за комедията „Дуел на ангели“ с режисьор Жан-Луи Баро в Аполо театър в Лондон (1958), от божествената Калас – костюмите й от оперите „Норма“ (1952) и „Тоска“ (1964), поставени от Франко Дзефирели.
Политически и социални промени
Изложбата има за цел и това да изследва силата, с която е способна една дива да привлича като магнит тълпите и общественото мнение към изключително актуални теми. Именно дивите – във времена, когато много жени са били лишени от образование и кариера – насърчават социалните и политическите промени. Първата чернокожа суперзвезда Джозефин Бейкър (или Жозефин Бекер, както е известна в Европа) е била активистка за граждански права и шпионка по време на Втората световна война, освен танцьорка, певица и актриса. Били Холидей, Нина Симон, Ела Фицджералд и Арета Франклин, джаз и блус диви, са поемали множество критики и рискове като символни лица и говорителки на черната общност.
Артисти като Грейс Джоунс, Ани Ленъкс, но също и Елтън Джон (чийто външен вид, вдъхновен от Луи XIV и проектиран от Санди Пауъл за 50-ия рожден ден на поп звездата, е изложен сред дамската компания във V&A) използват своята видимост, за да променят обществените нагласи по редица горещи проблеми. Помни се, че преди тях, в края на 19-и и началото на 20-и век, тази пионерска роля се е падала на френската актриса Сара Бернар – жрица на сценичната травестия, чиито превъплъщения както в женски, така и в мъжки образи се славят със своята интензивност и великолепие.
Предложението на Одри Хепбърн
Какво е необходимо, за да изглеждате като дива? Тъмни очила и копринен шал, високи токчета и алено червило? Да се разхождате насам-натам с разсеян вид и малко кученце чихуахуа, напъхано в чанта Hermès? Във време, в което всяка модна тенденция се ражда и умира със скоростта на светлината, в което една поява по телевизията ти дарява илюзията, че си на Олимп, и ни се натрапват знаменитости, които изчезват в нищото още на следващия ден, изложби като тази ни напомнят, че подобни трикове не работят. Да бъдеш дива означава да влезеш в мита и да останеш там завинаги. Не е за всеки. За тези, които искат да опитат, най-подходящият съвет идва от най-голямата анти-дива сред дивите, актрисата Одри Хепбърн: „За да имаш красиви очи, търси доброто у другите; за привлекателни устни произнасяй само мили думи; а за осанка – върви със съзнанието, че никога не си сама“. Е, една малка черна рокля от Givenchy, като на Одри, увеличава шансовете…
