При все неправилните си черти, които не позволяват да стъпи в амплоато на холивудски красавец, Адам Драйвър е един от най-талантливите съвременни актьори. Желан във филмите на Джим Джармуш, Скорсезе, Содърбърг, Спайк Лий, Тери Гилиъм и Ридли Скот, той затвърди тази репутация, спечелвайки и две номинации "Оскар" за мъжка роля (главна в "Брачна история" и поддържаща в "Черен в клана"). Широката публика обаче го познава най-вече като "дядовото" Кайло Рен в последната трилогия от сагата Star Wars.
Шест години след нейния край актьорът се завръща към фантастичния жанр. В "65" Адам Драйвър, въоръжен с голяма пушка, оцелява в непознат свят, изпълнен с праисторически чудовища. Режисират (и пишат) сценаристите на хорър сензацията "Нито звук" Скот Бек и Брайън Удс, продуцент е Сам Рейми - сам изковал репутацията си в хорър жанра, преди да се насочи към комерсиални проекти като "Спайдърмен". Драйвър е в ролята на астронавт, чийто кораб крушира на странна планета. Но това не е невиждан досега отсек от Вселената, а... Земята, само че преди 65 милиона години, малко преди да удари фаталният метеорит.
"65" е необичаен фантастичен филм: почти моноспектакъл на Адам Драйвър, в който участват само още три актриси (от които две деца) - и то за малко. Донякъде обяснение за това е фактът, че е заснет през пандемията. Той продължава 93 минути, което във времената на прекалено дългите форми може да бъде адмирирано. Бедата е, че няма сюжет и развитие на героите дори и за толкова. Изглежда и звучи като второразряден (B-movie) филм, но с динозаври.
Динозаврите са голямата загадка на съвременното кино. Знаем, че те омагьосват колективното въображение, особено детското, открай време. Но освен Спилбърг в "Джурасик парк" (1993) и последвалия го доходен франчайз с променливо качество на продукцията, никой не е успял да впрегне праисторическите влечуги в кино по начина, по който те - и публиката - заслужават. Не че не са опитвали. Компютрите и създаваните с тяхна помощ визуални светове стават все по-добри, но динозаврите остават престъпно недоекспонирани.
В "65", чийто бюджет е 45 милиона долара (или внушителните 500 000 на минута) динозаврите са прилично страшни. В драматургично отношение появата им е калкулирана по напълно предвидим начин: първо идват дребните, тревопасните и преодолимите с ръкопашен бой или изстрел, в решителната фаза на тепиха излизат тиранозаврите.
Драйвър редува драматично намръщени физиономии с екшън схватки, а партньорката му във втората половина на филма е малката Ариана Грийнблат - като Коа, единствената оцеляла от криокамерите в ракетата, с която дори не говорят един и същ език. Тъй като героят на Адам е баща с проблеми, на непознатата планета той приема момиченцето като своя втора дъщеря, която да закриля.
Учудващо е как Бек и Удс са успели да не вложат и милиметър дълбочина и мистериозност в историята си за шеметно пътуване във времето и пространството. Единственото, което ги вълнува, е простата битка за оцеляване срещу враждебна природа (няма дори екологично послание), в която да стигнеш жив от точка А до точка Б. Има даже видеоигри с по-сложен сюжет.
Жанрово упражнение без особена фантазия, без никаква режисьорска креативност или стъпка встрани от клишетата, "65" не е дори достатъчно лош, за да бъде забавен. Операторската работа, локациите, актьорите, динозаврите, специалните ефекти - всичко в него е на солидно професионално ниво. Не и сценарият. Жалко, защото 90-минутни филми с оригинална концепция, които не са продължения, част от франчайз или адаптация по комикс, студийният Холивуд прави толкова рядко.
В крайна сметка, има Адам Драйвър и Т-рекс. И двамата правят всичко по силите си, за да спасят този филм (едва ли).
YouTube
