"Домът на Gucci" е сред най-очакваните филмови премиери в последната година. Високобюджетен разказ "по истински случай" (Патриция Реджани поръчва убийството на съпруга си Маурицио Гучи и излежава 18 години за това, след като хубавичко е разтърсила семейната модна империя), режисиран от 84-годишния ветеран - по-активен от всякога - Ридли Скот, с участието на звезди като Лейди Гага, Адам Драйвър, Ал Пачино, Джаред Лето и Джеръми Айрънс, с възхитителни костюми, декори и музика от епохата. Какво може да се обърка? Дори в България, където пандемията окончателно уби желанието на хората да гледат филми в различна обстановка от собствения им диван, боксофисът скочи над два пъти през уикенда, в който бе премиерата на "Домът на Gucci" по кината.
Някои казват, объркало се е много: очаквали са по-задълбочен разрез на историята за амбиции, алчност и предателство, по-добре изиграна (Гага все пак не е професионална актриса) и по-фино режисирана. Други - че в този сюжет, стъпил върху романа на Сара Гей Фордън (вече и на нашия книжен пазар), нямало почти нищо за модната марка, нейната история и философия. Накрая се появиха и семейство Гучи - да се оплачат, че филмът ги представя като "невежи и безчувствени злодеи". Ридли Скот хубавичко им отговори, че филмът е за хора, един от които е убит на улицата, а друг - лежал в затвора за укрити данъци.
Бих се притеснила сериозно, ако "Домът на Gucci" бе насочен само към почитатели на модата. Разочарованите от кинематографичните му качества пък вероятно са били заредени с нереалистични очаквания от шумната рекламна кампания - особено след първите похвални отзиви, боравещи със сравнения като "Кръстникът" в света на модата" и "Гага като Лейди Макбет". Подозирам, че филмът никога не е планиран като нещо различно от сапунена опера, pulp fiction (жанр булевардна проза с меки корици, с най-често криминални сюжети), бляскава конфекция. Който иска висша киномода, отива другаде. Все пак Скот, режисьорът на "Гладиатор", "Блейд рънър" и "Телма и Луиз", не е "Илиянци" и не продава ментета. Не всичко във втория филм на ветерана, излязъл за последните три месеца, е безупречно, но общото усещане е за приповдигнато развлечение.
Единствените прилики между двата са участията на Адам Драйвър, оператора Дариуш Волски и композитора Хари Грегсън-Уилямс. Ако провалилият се в боксофиса "Последният дуел" бе тежка психологическа средновековна драма, то "Домът на Gucci" е съзнателно повърхностен фейлетон за живота на богатите. Които, знае се, също плачат. Дребнобуржоазната хубавелка Патриция Реджани (Гага във втората си голяма филмова роля след номинираната за "Оскар" в "Роди се звезда") се заиграва със стеснителния богаташ Маурицио Гучи на парти. Женят се, макар че баща му (деликатен Джеръми Айрънс) е против. Безскрупулната и енергична Патриция успява да спечели на своя страна чичо Алдо (може би най-добрият Ал Пачино в последните години) и така слага ръка върху творческите и бизнес-решения, вземани в семейната модна къща. Ще чуете много суперлативи за неузнаваемия Джаред Лето. Неговото превъплъщение в несретния Паоло Гучи е колкото внушително, толкова и бутафорно, преиграно. Реалистичното изображение или актьорска игра не е избор на Скот в този филм: той го предпочита шумно, помпозно, театрално. Чак до недоизкусурения италиански акцент - дори на Гага и Пачино, които са с италиански корени - в диалозите на английски.
"Домът на Gucci" е колкото драматичен трилър, толкова и фарс: да вземем ироничния избор на Салма Хайек като гледачката Пина, която заедно с Патриция подписва смъртната присъда на семейната империя (в живота нейният съпруг Франсоа Пино притежава "Гучи"). Централен образ и атракция на филма обаче си остават героинята и изпълнението на Лейди Гага, по паспорт Стефани Джерманота. Също както в "Роди се звезда" и тук потенциалът й е по-голям от крайния резултат, началото е по-интересно от финала. Но най-голямото разочарование е Драйвър, с репутацията на добър актьор, а тук просто строен манекен с очила.
YouTube
