В "Преди да забравя" един възрастен мъж страда от Алцхаймер и помръкналото му съзнание току го изпраща на места, където не трябва да бъде. Той има силна сантиментална връзка със своята омъжена дъщеря, но биологията, постепенно и неумолимо, си взема своето.
Това кратко описание звучи сякаш филмът, излязъл в навечерието на Деня на българското кино - 13 януари, е някакъв римейк на "Бащата" (2020) - награденият с две награди "Оскар" опус на драматурга Флориан Зелер, в който сър Антъни Хопкинс изпълни по неподражаем начин ролята на мъж, потъващ в пропастта на забравата. Но това не е така. Още повече, че "Бащата" вече имаше успешен български прочит на сцената на Народния театър, където Владимир Пенев се превъплъти в персонажа на холивудската звезда.
"Преди да забравя" на режисьора Станислав Дончев ("Писма от Антарктида") и сценаристката Теодора Стоилова - Дончева само привидно е вдъхновен от шедьовъра на Зелер. Макар да има нюанси, в които можем да открием прилика - например музиката, която единствена "съживява" упадащия мозък и на двамата герои.
Ако "Бащата" обаче е актьорски tour de force, в който разказът бе от гледна точка на болния, а драматургията показваше дълбоко познаване на психоанализата, то "Преди да забравя" няма подобни амбиции. Това е една човешка, деликатна, разказана с лекота, без крясъци, история, в която дори нелечимо дегенеративно заболяване може да има щастлив край. Авторите я определят като черна комедия, но не е съвсем това. Макар във филма да има елементи на (понякога мрачен) хумор, той е семейна мелодрама - жанр, който те вече са показали, че владеят. От посвещението във финалните надписи става ясно, че вдъхновението за продукцията идва от лични преживявания.
Ако сте мислели, че след превъплъщенията на Антъни Хопкинс и Владо Пенев диагнозата "Алцхаймер" няма как да бъде разиграна по нов начин, изчакайте да видите играта на Иван Савов. Чудесен актьор от 80-те и 90-те години, когото киното ни напоследък сякаш преоткри, той изигра централна роля и във филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, спечелил "Кристален глобус" от Карлови Вари и озаглавен... "Бащата" (2019)! Ей ти синхроничност.
Савов е нищо по-малко от отличен в ролята на мъжа, който физически още е тук, но всъщност вече го няма. Но макар неговият образ и диагноза да са централни за филма, "Преди да забравя" е екипно пътуване. Героинята Илиана (дебютантката Александра Димитрова) решава да захвърли всичко и да предприеме прощален тур с баща си и сина си по важните места от миналото. За да могат дядо и внук да се срещнат и да запазят спомена един за друг, преди болестта да изтрие с гумата си всичко. За да се опитат да върнат вълнуващи късчета от живота, когато той вече си отива.
Във втория си план "Преди да забравя" е и филм за проблемите на съвременното "дигитално" семейство, постоянно под напрежение и с малко време за любов и общуване. Малкият Васил Кънев е достоен спаринг на възрастния опитен актьор. Александра Димитрова е очарователна, но не знам дали сценаристите са й сложили в устата тези реплики или тя сама е развивала образа - опитът 35-40-годишна жена да говори на "езика на младите" с прецакана артикулация, е пълно фиаско. По никакъв начин не мога да си обясня инфантилността на персонажа й. За щастие, това е от малкото по-сериозни недостатъци на филма. Мария Статулова, за сметка на това, е великолепна като алчната, завистлива сестра...
Станислав Дончев и Теодора Стоилова заслужават адмирации за смелостта да повдигнат болезнена и актуална навсякъде по света тема. Както и за подхода към нея - без сензационност, прекомерен драматизъм и мъчителни сцени. За трети път след "Дъвка за балончета" (там Дончев е продуцент) и "Писма от Антарктида" те продължават традицията да създават семейно ориентирано кино, подходящо за зрители от всички възрасти, като стават все по-умели в изразните средства и разказването на истории.
Български филм, от който не те е срам, без излишен патриотизъм, патос или екзистенциални напъни, а накрая може и да си поплачеш. За жалост, срещнал много слаб интерес от публиката в първите дни на прожекциите. Дано все пак се задържи в кината, а някой ден на малкия екран да срещне и по-широката публика, която заслужава.
YouTube
