Анджелина Джоли отдавна е сложила на пауза актьорската си кариера: ако не броим семейния провал "Край морето" (2015 г., където тя режисира бившия си съпруг Брад Пит и самата себе си) и озвучаването на "Кунгфу панда", единствената й филмова роля в последното десетилетие е тази на Злодеида, проклетата орисница от "Дисни" версията на "Спящата красавица". През този период Джоли се отдаде на режисурата на четири посредствени филма, отглеждане на многобройните си деца и хуманитарни мисии напред-назад по света.
Пет години след боксофис триумфа на "Господарка на злото" ни спохожда неизбежното продължение. Макар и "разобличена" като добра на финала на модернизираната версия, Злодеида очевидно крие още пъклени планове в рогатата си главица със скулптирани от силикон скули и нос, иначе втори филм нямаше да има. Продуцент отново е Джо Рот, изтърбушил за холивудска употреба също "Алиса", "Снежанка" и "Магьосникът от Оз". Режисьорът обаче е нов - това е норвежецът Йоахим Рьонинг, снимал последните "Карибски пирати" - "Отмъщението на Салазар". Триото сценаристи не са устояли на изкушението да натъпчат двата филмови часа със сюжетни линии и линийки за (поне) три, незадълбочавайки се особено в никоя от тях. Претрупан и некохерентен сценарий бе сред недостатъците и на първата част, там обаче логиката се крепеше благодарение на оригиналната приказка, преразказвана от Перо и Грим и позната на всяко дете, и реверанса към анимационната класика на Уолт Дисни "Спящата красавица" от 1959 г., макар и с фентъзи поръска. Тук вретеното има съвсем епизодична роля, заспива най-неочакван персонаж, а бялото и черното не са непременно огледало на доброто и злото, както сме свикнали.
Началото е полято с юношески захарен сироп - любовта между Аурора, кръщелницата на Злодеида (в ролята отново Ел Фанинг), и принц Филип процъфтява. Двамата ще се женят и това ще сложи край на враждата между кралствата на хората и магическите създания - или поне така изглежда. Катастрофата настъпва с гостуването на Злодеида в двореца на принца по покана на свекървата Ингрид (Мишел Пфайфър). Героите не дочакват даже сервирането на ордьовъра, за да почнат да си разменят любезности с елемент на агресия. Войнолюбци и пацифисти се намират и в двата лагера, така че "Господарка на злото 2" не губи време, а завихря поредица интриги из дворцовите коридори и трупа трупове ала "Игра на тронове" (безкръвно, защото семействата с деца носят най-много пари от билети). Само че тук и двете армии са предвождани от жени - #MeToo взема своята дан.
Както обикновено в този род филми, основният ресурс е хвърлен върху ефектите и това "да изглежда", а драматургията и актьорските превъплъщения са на втори план. Че Джоли не е кой знае каква актриса, знаехме и преди, но тук образът й спокойно можеше да бъде компютърно генериран, никой нямаше да забележи разликата. Хелоуинският й костюм е същият като в първата част, а емоцията съвсем я няма. Пфайфър влага известна професионална страст в своя едноизмерен персонаж, а Ел Фанинг е почти епизодик. От маскирания Чиуетел Еджиофор се разпознава (отчасти) евентуално само цветът на кожата.
Не може да се каже, че филмът е скучен или че не става за зрелищна компания на неделните пуканки, но "Дисни" просто са царе да опошлят всичко, дори създаденото от самите тях - виж валящите "игрални" версии на анимационните им класики и друг пример не търси. Злодеида (находчив български превод на оригиналното Maleficent още от 2014 г.) е сред ярките злодеи в портфолиото им, но развитието на образа в продължението буди само недоумение. Тръпна пред перспективата още тази есен да съсипят и "Замръзналото кралство".
