Във филмите на "Пиксар" винаги има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Само един пример: след петгодишна пауза анимационното студио си връща прекрасната традиция да открива прожекциите на пълнометражните си филми със своя късометражна продукция (ура!). Преди "Стихии" това е филмчето "Срещата на Карл", като Карл е киселият старец с четвъртита челюст, познат от "В небето". Това феновете на анимацията веднага ще се досетят, но едва ли повечето от тях знаят, че прототип на другия главен герой от Up - пълничкия веселяк Ръсел, е Питър Сон. Образът на момчето е очертан по бъдещия режисьор на късометражката "Разкъсана облачност" и "Добрият динозавър".
И ето че сега Сон застава зад 27-ия пълнометражен филм на култовото студио, който идва след най-големия провал в 40-годишната им история, "Бъз Светлинната година". Залогът е висок и макар че резултатът не е от абсолютната класа на "Отвътре навън" и "За душата", слаб филм на "Пиксар" няма (ако не броим злополучния "Бъз", печално разклонение на тяхната най-обичана запазена марка "Играта на играчките"). Има само повече и по-малко успешни.
Подобно на неотдавнашния "Мей Червената панда" "Стихии" (Elemental) разказва за едно момиче от емигрантско семейство, което се огъва под очакванията на любящите си родители, докато пораства и заживява собствената си съдба. Това е Лумна - дъщерята на семейство от огън във фантастичен град, наречен Стихиопол. Там хора от въздух, вода, земя и пламък живеят не съвсем равноправно, точно както е и в истинските мегаполиси. Най-изтикани в ъгъла са огнените, заради големия риск, който чисто биологично представляват за околните. Двигател на сюжета е срещата й с младеж от вода - Лей. Връзката на своеобразните Ромео и Жулиета е, на пръв поглед, невъзможна: особено силна е съпротивата на бащата на Лумна. Но понеже това не е Шекспир, а Disney ("Пиксар" е част от огромния конгломерат за семейно развлечение от 2006 г.) историята няма да завърши с трагична смърт, а с хепиенд.
Метафората за съдбата на емигранта е изключително добре намислена, но не чак толкова добре защитена. Сценарият е учудващо предвидим и безхитростен за пиксарски филм, макар че многобройните детайли и закачки във втория план са достатъчни да поддържат интереса на зрителя извън младша детска възраст. Вече не знам колко на брой станаха сюжетите им за подрастващи герои(ни), които жадуват да намерят себе си, без да се избият с роднините си в процеса. Това, което е без грешка, е естетиката на "Стихии" - макар днес всеки да създава въображаеми светове в 3D анимация, художниците на "Пиксар" са пионери и виртуози в този жанр. Пъстротата, настроението и флуидността на Стихиопол са истинска радост за окото. Като изключим претупания финал, това се отнася и за всичко останало във филма.
Но усещането, че стихийната креативност на водещото анимационно студио в Америка е диснифицирана и потушена, остава. Може би е липсата на достатъчно драматизъм и усещане за опасност - нещо, цялостно характерно за корпоративния Холивуд през последното десетилетие. Никой важен герой не умира (освен ако актьорът не е настоял да излезе в пенсия), никой не бива обиден, всякакви рискове са сведени до минимум и старателно обезопасени: повествователни, финансови, творчески.
Искам повече от "Пиксар", повече от искрата на гениалността, която озари шедьоврите им "Играта на играчките", "Търсенето на Немо", "Уол-и", "Рататуй"... Надявам се да гори все още и да я видим в някой от следващите два, вече планирани и обявени филма на студиото: "Елио от Земята", чийто първи трейлър бе представен вчера и разказва за момче, отвлечено от извънземни, и продължението на "Отвътре навън". Те ще излязат съответно на 1 март и 14 юни догодина.
YouTube
