Лесно е да разпознаем в „Болка и величие“ най-добрия филм на Алмодовар от 2002 г. насам, когато излезе „Говори с нея“. Той е много различен от филмите на Педро, каквито бяха през 80-те и 90-те години на миналия век. Най-големият жив испански режисьор не се страхува от експерименти – като озадачаващо евтината комедия „Свалки в облаците“, първата му адаптация по чужд сценарий „Хулиета“ (по разкази на нобелистката Алис Мънро) или злокобния психотрилър „Кожата, в която живея“.
„Болка и величие“ продължава - навярно неизбежната за напредващата възраст - тенденция към един по-зрял, улегнал, меланхоличен Алмодовар. Елементи от този нов кинопоглед се забелязваха в „Завръщане“ и в последния му филм „Хулиета“.
Новият обаче надминава всички тях, отивайки по-далеч – и го прави по-красиво и въздействащо. Това е най-искреният, най-разголващият филм на Алмодовар не само защото е автобиографичен. Любителите на клюки и биографите ще търсят каква част от сюжета почива на действителни събития и каква е родена във въображението на неуморния испанец. Някои заклети фенове на „стария“ Алмодовар, очакващи отново и отново френетичната енергия и неполиткоректна пъстрота на ранното му кино, ще бъдат разочаровани. За останалите този филм е истинска наслада.
Главният герой Салвадор (Антонио Бандерас, награда за главна роля от Кан за яркото му и необичайно превъплъщение в уморен от живота мъж) е талантлив режисьор, измъчван от редица болежки. Сред тях, разбира се, и творчески запек, иначе историята щеше да е от интерес само на лекарите. Какво му остава насред креативната и екзистенциална криза, освен да потърси отговорите за това кой е и откъде идва?
Филмът носи далечен отглас от класиката на Фелини „8 1/2” и с лека небрежност поставя големите теми за смисъла, любовта, смъртта, изкуството, вдъхновението и празнотата от липсата му. Това не е първият филм на Алмодовар, където главният герой е режисьор на филми - такива са и „Закон на желанието“ и „Лошо възпитание“. Но е първият, в който това е от критична важност: „Без филмите животът ми няма смисъл“, изповядва Бандерас в ролята на алтерего на самия дон Педро. Така че метаразказът е водещ в „Болка и слава“ - изчакайте финала, за да навържете нишките.
През двата филмови часа дефилират всички по-важни личности и събития в биографията на героя – майка му (неизбежната Пенелопе Крус), първият досег с изкуството, първото плътско желание, първите филми, партньорствата, наркотиците, загубите... Реминисценциите от детството са заснети в елегична тоналност, с такава нежност, на каквато не сме подозирали, че „скандалджия“ и „провокатор“ като Алмодовар е способен. Изборът на актьори в главните роли също не е случаен.
Бандерас - актьорът, открит тъкмо от Педро на 22-годишна възраст, оттогава е играл в шест негови филма (седем, ако броим епизодичната поява в „Свалки в облаците“). Ролята на Салвадор Майо е осмата му под режисурата на човека, открил му пътя към голямото кино, и партньорството им е ключово за истинността на разказа. В последните години е трудно да си представим филм на Алмодовар и без Пенелопе Крус – след поддържаща роля в „Жива плът“, тя изигра главните във "Всичко за майка ми", "Завръщане" и "Прекършени прегръдки".
Цветовата гама е обичайната за Алмодовар, музиката и камерата са на дългогодишните му сътрудници Алберто Иглесиас и Хосе Луис Алкаине. А апартаментът на Салвадор, изпълнен с призраци от миналото и скъпи произведения на изкуството, е точно копие на апартамента на самия режисьор в Мадрид.
