То не може само сериозни роли! Музата на Алмодовар и носителка на "Оскар" при Уди Алън обединява сили със звездата от "Враг номер 1", "Интерстелар" и "Дървото на живота" във филм, където сериозността е по-малко от процента захар в диетична кока-кола. В "355" двете са част от женски отбор правителствени агенти, които преминават през безброй перипетии, за да натупат лошите (и корумпирани) момчета. Останалите са Хубавата Елена от Троя - Даян Крюгер, афро-мексико-американката Лупита Нионго (също лауреат на Академична награда - за "12 години в робство") и китайката Фан Бинбин. Тази пъстра интернационална компания претендира да е отговорът на многобройните шпионски трилъри, където спасяването на каквото там има да се спаси е поверено на яки мъжаги. Но не е като да откриват топлата вода: сериалът "Ангелите на Чарли" започна още през 70-те години на XX век (по-късно последваха и пълнометражни екранизации с различен успех), а Бил на Тарантино откога събра в своя Deadly Viper Assasination Squad Ума Търман, Дарил Хана, Луси Лиу и Вивика Фокс...
Все пак Частейн решава да продуцира именно такъв филм, а за режисьор вика Саймън Кинбърг - опитен сценарист ("Мистър и мисис Смит", "Шерлок Холмс", "Фантастичната четворка") и продуцент ("Марсианецът", "Дедпул", "Логан"), аджамия режисьор (в тази графа на биографията му стои само един от най-слабите филми от поредицата "X-мен" - "Тъмният феникс"). Сценарият, дело на Кинбърг и Тереза Ребек, за съжаление, не притежава и една десета от атрактивността на кастинга, лавирайки през жанрови клишета и отегчителни схватки. Битката е за безценно устройство, което в неподходящите ръце може да унищожи света (не думай!), а момите първоначално са смъртни врагове от конкурентни разузнавания, после - първи дружки срещу истинското зло. Трябваше да се сетим още от заглавието, лишено от фантазия, че си имаме работа с генерик на 007.
Най-добре на екран в "355" стоят Пенелопе Крус, която единствена не е същински таен агент - героинята ѝ е психоложка с щастливо семейство в Колумбия, попаднала с друго назначение между шамарите, и жизнерадостната Лупита Нионго. Частейн и Крюгер са се вживели твърде много в каскадите, които сценарият им предписва, а Бинбин излиза сцената късно и не успява съвсем да се впише в отбора. Филмът крета някак в първите час и половина благодарение на прекрасните си героини, но финалът твърде откровено се опитва да изстиска възможности не просто за продължение, ами за цял - както е модерно и доходоносно сега - франчайз. Истината е, че всяка от тези актриси - а и от техните екранни героини - заслужава нещо по-добро от посредствено упражнение в културно многообразие.