Вече никой не приема сериозно Люк Бесон като кинотворец, освен ако не говорим за деветте обвинения за сексуален тормоз срещу него, повдигнати от различни жени. Близо трийсет години след "Никита" той продължава да рециклира успешно своята формула за супермацка в секси роклички, която сритва задниците на яки мъжаги и отстрелва с два пистолета де що види. Американците одобриха тази негова идея и на свой ред я повториха в "Терористката" и сериала "Никита".
Бесон упорства по-дълго: през "Леон", където серийният убиец обучи лолитката Натали Портман, "Петият елемент" и "Жана д'Арк" с участието на Мила Йовович, до "Анджел-А", "Адел и проклятието на пирамидите" и плиткоумната, но ефектна фантастика "Люси", той продължава привидно да дава власт и неограничен лиценз за убиване на героините си, изобразявайки ги всъщност в извънредно сексистки ключ. Като при това сменя музата си през 2-3 години, ясно (от биографията му) с какви извънекранни цели. Е, как да го обичат в епохата на MeToo?
Встрани от конюнктурата, на французина очевадно му липсват нови идеи. Дали зрителите му пораснаха, или просто 90-те години свършиха, но добрите му попадения отпреди 20 години днес са необратимо демоде. "Анна" използва същото хиперкинетично действие и монтаж, които спечелиха вниманието ни в първите му хитове, екшън епизодите са добре заснети, а руската манекенка Саша Лус изглежда зашеметяващо. Но сюжетът е елементарен и неправдоподобен, образите - изкривени и пропагандни, диалогът - наивно глупав. "Анна" е осъвременена визуално, но не и морално история от края на Студената война. Нейде около 1990 г. тя е модел и бивша проститутка, на подиума я открива шпионски скаут и така, от ревю на ревю, мацката почва да убива първо за КГБ, после и за ЦРУ, а накрая просто за кеф. Междувременно сменя цвета на косата си от руса на черна, а мъжете - като носни кърпи.
Всичко това вече сме го гледали - например в "Червената лястовица" с Дж. Лоурънс или "Атомна блондинка" с Чарлийз Терон, където поне играеха истински актриси. Саша Лус, дебютирала на големия екран в скорошния провал на Бесон "Валериан и градът на хилядите планети", е красива, но неособено надарена с талант. Тази функция във филма поемат Люк Евънс, Килиън Мърфи и Хелън Мирън (по баща ветеранката на британския театър и филм е Василиевна Миронова). "Анна" работи с крайно отегчителни стереотипи както за Русия, тъй и за Запада и със сигурност не му пука за никаква историчност (на зрителя - също), но проявява смелост поне в едно: две от главните роли във филм за руснаци се играят от руснаци! Нещо немислимо за Холивуд, където англосаксонци процеждат по някоя руска дума със смешен акцент. На Лус партнира Александър Петров, един от популярните съвременни руски актьори.
Би било добре, ако "Анна" бе пародия на шпионски екшън, леко лятно развлечение, способно на авторефлексия. Но не е. Бесон умее да изпипа жанров филм визуално и естетически - дори със скромния по холивудските мащаби бюджет от 30 милиона долара. Проблемът са сценариите му, които от доста време насам обиждат зрителската (не само женска) интелигентност.
