2023 безспорно е годината на ветераните в киното. Мартин Скорсезе, 81, с "Убийците на цветната луна"; Ридли Скот, 86, с "Наполеон"; Хаяо Миядзаки, 82, с "Момчето и чаплата", Роман Полански, 90, с "Дворецът"... В този списък се нарежда и 88-годишният Уди Алън - не само един от най-достолепните по възраст, но и от най-продуктивните режисьори изобщо. Тази седмица гледаме неговия 50-и игрален филм. От 1966 г. той снима по един почти всяка година и нищо не може да го спре - нито дори "изчегъртването" (cancel на английски), което му устроиха американските продуценти, разпространители и зрители след обвиненията на доведената му дъщеря Дилан и бившата му съпруга Миа Фароу. Така режисьорът, сценарист и актьор, номиниран за 24 "Оскара" и спечелил четири от тях, се оказа в ролята на изгнаник в Европа, макар че - за разлика от Полански - съдът не го е намерил за виновен по никое от провиненията, с които го замерят медиите и роднините му.
Но при Уди винаги е важно кой ще се смее последен. Така е в неговите бъбриви филмови сюжети, така е и в истинския живот. Този септември Венецианският кинофестивал посрещна неговия "Чист късмет". Чист късмет е и че починалият месец по-късно Владо Трифонов, двигателят и програматор на "Киномания", за когото Алън бе любим режисьор (заедно с Алмодовар) осигури скорошното му прожектиране на български екран.
В интервюта пред испанската преса Уди неотдавна се кле, че този петдесети филм ще бъде последен за него. В този случай "Чист късмет" би бил достойно сбогуване. Не защото е персона нон грата в родината си, режисьорът напоследък създаваше слаби филми като "Фестивалът на Рифкин", "Есенен ден в Ню Йорк" или "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат". Новият му, заснет във Франция, с френски актьори и изцяло на френски език, е със сигурност най-доброто му постижение за последните десет години - ако броим от "Син жасмин". Но може би дори е най-добрият от "Мачпойнт" (2005) насам, с когото сам авторът го сравнява тематично.
По традиция Алън разчита на бърз диалог, умерена ирония, лежерен любовен сюжет и тежки актьорски имена. Този път ще е без последното - освен ако Мелвил Пупо (играл и в български филм) и Валери Льомерсие могат да минат за такива. Но филмът избухва с криминална интрига и моралните последици от нея, под звуците на Cantaloupe Island на Хърби Хенкок и един томително красив есенен Париж, заснет от оператора легенда Виторио Стораро ("Апокалипсис сега", "Последният император"), с когото режисьорът е неразделен в последните си пет продукции.
Това не е непознат терен за Уди, който възпя родния Ню Йорк в най-хубавите си филми от 70-те и 80-те. Той акостира в града-безкраен празник още през 2011-а за "Полунощ в Париж" (най-касов в дългата му кариера), а после забърка на Лазурния бряг "Магия в полунощ". Деликатната Лу де Лааж е млада парижанка, омъжена за богаташ с тъмно минало, чийто живот преминава между коктейли, арт галерии, аукционни къщи и скъпи соарета. Случайно на улицата тя се сблъсква със свой съученик от френската гимназия в Ню Йорк, изпаднал бохем, обитаващ мансарда... И после - ясно: това е филм на Уди Алън, където в лек, саркастичен стил ще ни разкажат за любовта, изневярата, загубата, престъплението и възмездието.
Не оригиналността, а уютът на познатото е онова, което ни кара да се връщаме отново и отново към филмите на Уди Алън. Героите напомнят други герои; историите напомнят други истории; атмосферата е невъзможно да бъде сбъркана. Дори в най-слабите си творби невротичният нюйоркчанин демонстрира ненадминат талант да не се взима насериозно и да бъде неизлечим романтик. В "Чист късмет" запазените му марки се кръстосват с едно типично френско отношение към междуличностните (и междуполови) връзки, към красивото, към неочакваното. Това шампанизира филма, прави го по-лек и вкусен за гледане, а като добавим и милостивата краткост на удиалъновите продукции (в този случай 93 минути) - направо си е печалба от тотото. Добавена стойност към хумора за нас носят и епизодичните образи на двете румънски мутри за мокри поръчки - спокойно можеха да са и български.
Не, "Чист късмет" не е "Ани Хол", "Хана и нейните сестри" или "Пурпурната роза от Кайро", нито дори близо до тях. Но както след всеки филм на Уди Алън - независимо дали е хаплива комедия, или криминална драма, си излизаш от киното в добро настроение. Какво по-хубаво за празниците?
YouTube
