Има ли библейски мотив в инсталацията "Плаващите кейове" и защо усещането да вървиш върху оранжеви вълни плат по езерото Изео е близко до чудо - на тези въпроси може би ще си отговорите, ако гледате "Да ходиш по вода". Филмът за монументалната творба на Христо Явашев-Кристо е копродукция на Италия и САЩ, но е създаден от българския документалист Андрей Паунов ("Георги и пеперудите", "Проблемът с комарите и други истории").
Паунов не е снимал от първа ръка подготовката на проекта и пускането му "на вода" през лятото на 2016 г. Той "пресява" филма от огромен обем суров материал - над 700 часа, заснети от десет операторски екипа. "Отне ми три месеца по 10 часа на ден, всеки ден, за да изгледам всичко. Нямахме идея какво е заснето. В един момент започнах да откривам разни знаци и специфични части в този хаос. Откривахме прекрасни моменти, в които можеш да видиш Кристо и семейството му и техните взаимоотношения, случващи се на фона на този проект. Така започнахме да сглобяваме пъзела." Този начин на работа се налага, тъй като единият от дългогодишните кино летописци на творчеството на Кристо - братята Мейзълс, е починал година по-рано.
Малко се знае както за личността, така и за работата на този (почти) единствен български визуален артист от световна класа, въпреки че тукашните медии с любопитство следят световния отзвук от неговите произведения. Той самият, бидейки вече шестдесет години гражданин на света, а най-вече обитател на далечната планета на своето изкуство, не поддържа кой знае каква връзка с родината. Не е много известен и фактът, че негова дясна ръка в проектите е племенникът му Владимир Явашев - сам по себе си колоритен и ярък филмов герой. Именно в отношенията с него успяваме да оценим и Кристо човека, не само Кристо художника.
Като всеки, който гори в своето занятие, Христо Явашев по-често отсъства от външния свят, за да вложи цялата си енергия (завидна на 81 години!) в проекта, който с любимата Жан-Клод са замислили още през 70-те. Филм за природата на изкуството, за сблъсъка му с действителността и за безпрекословното му въздействие върху хората - онези над 1 милион души от цяла Европа, които имаха щастието да стъпят на "Плаващите кейове". Истинско щастие е и че този филм стига до кината - над 9 месеца месеца след фестивалната си премиера на "София филм фест".
КРИСТО:
"Изкуството е най-важното нещо в живота ми. Не обичам да споря, защитавам или раздавам морал. Аз съм срещу абсолютно всичко, което е пропаганда - религиозна, политическа или екологична. Само човеците могат да правят изкуство. Това е неудържим порив и не може да бъде оправдан от чувството за добро или лошо. Изкуството е изкуство".