Медия без
политическа реклама

"Дисни" №60 e очарователен

"Енканто" е първият латино сюжет в почти 100-годишната история на анимационното студио

Всичко в "Енканто" изглежда магическо, обилно захаросано и просто неустоимо.
снимка: Форум филм
Всичко в "Енканто" изглежда магическо, обилно захаросано и просто неустоимо.

Мина времето, когато анимационните филми на "Дисни" бяха бедни братовчеди на блестящите, пъстри светове на "Пиксар". През 2013-а "Замръзналото кралство" провъзгласи нова ера за "Къщата на мишката", за цяла петилетка остана най-доходоносният рисуван филм в историята - с $1.3 млрд. печалба от билети, и пласира милиони (ако не милиарди) кукли, рокли и парцалки на принцесите Ана и Елза сред малките момиченца по всички краища на планетата. 

Парадоксално "Дисни", този бастион на гнилия капитализъм, един от големите медийни конгломерати в света, бе и един от пионерите не само на етническото многообразие в киното, но и на овластяването на жените, което се превърна в толкова голяма тема през последните 3-4 години. След триумфа на Ана и Елза последваха смелата Ваяна и Рая, повелителката на дракони, а сега идва Мирабел Мадригал - колумбийската главна героиня в "Енканто". Това е първата латино история в анимационното студио на Disney (в дъщерната им компания "Пиксар" вече отметнаха този въпрос с "Тайната на Коко" преди 4 години) и шейсетият рисуван филм в портфолиото на компанията, основана от Уолт и брат му Рой през далечната 1923-та.

Етническото, расово и полово многообразие не бъркат работата, когато става дума за първокласна анимация, кипяща от цветове, енергия и ритъм. "Енканто" е величествено сладникав - по онзи начин, по който само в киното за деца е позволено. Той разказва все същата стара история за аутсайдера, който се изправя срещу съдбата си и пътьом спасява всички останали. Мирабел Мадригал има име, което звучи като мелодия, и умното очилато личице на първокурсничка в Харвард, но не е кандидат за български политик - тя просто иска да намери своето място в необикновеното си семейство, където всеки притежава някаква изключителна дарба. Всеки освен нея. Един чува през стени, друг владее природните стихии, трети е як като щангист от епохата Иван Абаджиев, четвърти говори езика на животните. Всичко върви по мед, масло и розови цветчета в Каза Мадригал, освен за Мирабел - до момента, в който магията започва (буквално) да се пука по шевовете.

"Енкантадо", представят се испаноезичните при запознанство; значи "приятно ми е". "Енканто" се превежда като чар, очарование, но също и магическо заклинание. Филмът, създаден от режисьорите на "Зоотрополис" Джаред Буш и Байрън Хауърд, с подкрепата на Чариз Кастро Смит, е очарователен и вълшебен като името си.

Единственият проблем за българската публика възниква с песните, неизбежни във всяка рисувана продукция на "Дисни". Написани от Лин-Мануел Миранда (огромна звезда отвъд океана с непоказваните у нас мюзикъли Hamilton и In the Heights), те са изпети по начина, по който естрадният отдел на Консерваторията пее абсолютно всичко: тоест без значение дали това са мелодии от "Замръзналото кралство", "Енканто" или "Гласът на България". Няколко са оставени в оригинал и тогава действителното дуенде и латино сантименталност са налице; но повечето не са.

Главните роли на български се дублират от певиците Весела Бонева, Прея и Надежда Панайотова (която беше и Елза във Frozen), както и от актьора Филип Аврамов. 

Вълшебният свят на #Енканто ни завладява от 26 ноември само в кината.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Енканто, Дисни, анимация