Няма никаква обективна причина тези филми да съществуват, освен чиста алчност. Но Disney продължава да излъсква старото злато и да го продава втора употреба - "Пепеляшка", "Книга за джунглата", "Красавицата и звярът", "Аладин", "Цар Лъв"... Бе само въпрос на време и "Малката русалка" - култовата анимация от 1989 г., да се сдобие с игрален римейк.
Всички знаем как завършва макабрената приказка на Андерсен - след поредица перипетии и любовни разочарования русалката се хвърля от борда, за да се превърне в морска пяна. В своята история за огненокосата Ариел Disney не оставя нещата без хепиенд: морската принцеса и човешкият принц се вземат и заживяват щастливо до края на дните си. Обилно захаросаният финал не е проблем, когато имаме рисувана музикална приказка за деца, която скъсва с всякакъв реализъм и ни пренася сред фантастичните обитатели на морското дъно.
Но се превръща в бреме, когато решиш да впрегнеш високотехнологичните си възможности, за да облечеш в реалистично изображение не просто скицирани хора, дори не животни от джунглата, а митологични създания. Особено ако го направиш близо два пъти по-дълго - в икономичните 83 минути оригиналната "Малка русалка" беше бързо пъстро развлечение, което се консумира на един дъх. В 135 минути игралната "Малка русалка" е изтезание за най-малките зрители, които би следвало да представляват целевата ѝ аудитория.
Сюжетът следва неотменно този на анимацията (има лека феминистка модификация в развръзката и незначително обогатени с осъвременено звучене странични линии, които не водят доникъде). Толкова по-мъчително се усеща разтягането на едни и същи кадри, особено ако ги помните и сравнявате. Не, не ѝ върви на клетата малка русалка още от предварителната кампания на филма, когато расисти и тролове се възмутиха от избора на Хали Бейли за главната роля. Те, тъй или иначе, няма да го гледат, но изненадата е за останалите: това цветнокожо девойче е най-голямото попадение на продукцията. С кръглото си личице и огромни изразителни очи Бейли изглежда като вечно учудено анимационно създание, пее божествено и излъчва автентична емоция в ролята - дори в многобройните сцени, в които няма нито една реплика (нали помните, че вещицата Урсула ѝ отне гласа?).
Не може да се твърди същото за останалите участници. Актьорското чудовище Хавиер Бардем лениво отбива номера като морския цар Тритон, а Мелиса Маккарти в ролята на злодейката впечатлява повече с дигиталната си октоподска част, отколкото с човешката. За Джона Хауер-Кинг (принц Ерик) няма какво повече да се каже от това, че явно са го избрали по прилика с анимационния прототип.
Но най-важното, което е загубено при превода на анимацията на езика на игралното кино, е магията. Въпреки че върху дигиталните ефекти е хвърлен титаничен труд и, не се съмнявам, най-висш професионализъм, надделява усещането за изкуственост и бутафория. Нито за миг филмът не се усеща като нещо органично, неизбежно, вълшебно. Киното е място, в което отиваме, когато искаме да избягаме за два часа от реалността. Но ако в него прожектират "Малката русалка", версия 2.0, то е място, където съвсем реално и често си гледам часовника.
И определено не етническото многообразие е големият проблем - макар че финалната сцена изглежда абсурдно нелепа с живи хора, а мнозина се почудиха как може седемте дъщери на Тритон, при едни и същи майка и баща, да са от седем различни раси. То е трудно да се каже кое в "Малката русалка" не е проблем. Прекалено тъмното 3D изображение ли, което често жертва пъстротата на познатия подводен свят? Липсата на лицева изразителност у героите животни ли (този неизбежен ефект на фотореализма бе трагичен в "Цар Лъв", но и тук има негови жертви - като незнайно защо сплесканата рибка Флаундър)?
Да кажем и добра дума за финал: познатите песни на Алън Менкен са тук, изпълнени чудесно от Бейли, плюс три нови от актуалната звезда на мюзикъла Лин-Мануел Миранда. Ракът Себастиан пак е на ниво, озвучен този път от Давийд Дигс. Хореографията на Under the Sea е епизодът (единствен), който се доближава до фееричността на оригинала. Филмът може да се гледа с оригинален звук - с малката подробност, че прожекциите със субтитри са значително по-малко от дублираните и най-често в късните вечерни часове.
Въпреки всичко казано дотук, на "Малката русалка" му потръгна в боксофиса и той събра деветбаловите 185 милиона долара в премиерния си уикенд. Това несъмнено ще окуражи Disney да продължи да генерира вторични, конюнктурни и безсрамно комерсиални версии на любими приказки, като замества "вдъхновение" с "франчайз".
YouTube
