Джейн Остин винаги ще е на мода в Холивуд - независимо дали става дума за тежкокалибрена адаптация на "Разум и чувства", или за плиткоумен хорър като "Гордост и предразсъдъци и зомбита". Последната "Ема" на голям екран бе от 1996 г. с безжизнената Гуинет Полтроу в ролята на литературната сватовница. Последваха тв версии с Кейт Бекинсейл и Ромола Гарай. "Ема" (2020) избира жизнерадостната и прелестна като инстаграм шот Аня Тейлър-Джой ("Вещицата"), за да внесе свеж полъх в адаптацията на класическия роман.
Филмът е дебют както за режисьорката си Отъм де Уайлд (фотограф и автор на видеоклипове), така и за сценаристката Елинор Катън. За разлика от прожектиращия се все още у нас "Малки жени" на Грета Гъруиг, този не си позволява наративни волности. Костюмен, внимателно изпипан и красив като картичка филм, който не поема особени рискове, но пък осигурява на публиката точно онова, което се очаква от него. Детайлите на епохата са пресъздадени с педантизъм. Героите бродят из пасторални пейзажи и се борят с яки и корсети, а декорите на провинциалните британски имения са достойни за национален музей.
Бил Най, в ролята на хипохондричния баща на Ема, има твърде малко сцени и твърде много актьорски талант; Мая Гот е чудесна като протектираното от аристократката сираче с неустановен произход. Тейлър Джой се чувства в стихията си като викторианския еквивалент на "Тиндър". Предвидим, но качествено изпълнен филм, повече романтична комедия, отколкото (ранен) феминистичен манифест.
YouTube
