Quantcast
"Менюто" - хорър със звезди "Мишлен" или фаст фууд? | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

"Менюто" - хорър със звезди "Мишлен" или фаст фууд?

Филмът с Рейф Файнс и Аня Тейлър-Джой е кървава сатира на висшата кулинария и нейните заможни почитатели
883
 форум филм
"Мастър шеф", който се превръща в кошмар.

Не очаквайте от "Менюто" леко десертно забавление - въпреки кулинарната тематика това е хорър, маскиран като сатира на висшите класи. Започва като мистерия а ла Агата Кристи, но завършва като кървава история за възмездие, неподходящо за зрители със слаб стомах. Режисьорът Марк Милод взема на прицел света на висшата кулинария - многостепенните менюта, съчетаващи пяна от целина със сорбе от трюфел и от пиле мляко. Той осмива прославените ресторанти, от които си тръгваш полугладен, задоволил само страстта си по префърцуненото, скъпото и прекомерното и техните верни почитатели.

Рейф Файнс не си дава много зор в ролята на съвременен Ханибал Лектър - топготвач, чиято светая светих се намира на собствен изолиран остров. Гостите в ресторанта му, само 12 наведнъж, пристигат с корабче, а биотопът на острова осигурява всички продукти за гурме вечерите. Цената им е баснословно висока, а местата - винаги по-малко от желаещите да я платят.

Героинята на Аня Тейлър-Джой, суперзвезда след телевизионната си роля в "Дамски гамбит", е непасващото парче от пъзела. Тя пристига със своя партньор (Никълъс Холт), обсебен ценител на мастър шефа и неговата свръххрана. Здравословният й скептицизъм от първия миг я отличава от останалите десет, все богаташи с различна биография. Има и взискателна ресторантска критичка, която не се отказва от навика да намира кусури на всичко.

Организацията в ресторанта напомня повече религиозен култ, отколкото нещо, създадено за наслада - и все пак бизнесът е вървял необезпокоявано години наред. "Менюто" обаче се фокусира върху последната му необикновена вечер, по-жестока, отколкото можем да предположим. Кухненските ножове и сатъри са чудесно наточени - жалко само, че сатирата в сценария на Сет Рийс и Уил Трейси не е толкова остра. Идеята е добра, ала в никакъв случай оригинална: експлоатирана е многократно от "Ангелът унищожител" на Бунюел насам. Намерих някои прилики и със "Седем" на Финчър. Ако не броим екранизациите по Агата Кристи, последно гледахме нещо подобно през лятото в Bodies Bodies Bodies (скучно преведен у нас като "Убийствена игра") с Мария Бакалова - различното е само, че героите тук са възрастни. "Менюто" уж претендира за звезди "Мишлен", но в крайна сметка сам се дефинира като фаст фууд - голям мазен бургер. 

Лошо няма: филмът на Милод има неопровержимото предимство да ни държи в напрежение, недоумявайки какво предстои със следващото блюдо. Нещо, с което малко криминални истории могат да се похвалят. Но бруталността на екрана често е самоцелна, а големите актьорски имена не оставят незаличим спомен с ролите си: най-добро впечатление прави Джон Легуизамо като изпаднала филмова звезда. 

 

Още

Брюкселското зеле е умна храна

27.11.2022

363
Време за гулия
Шеф Лука Малакрида пристига за Седмицата на италианската кухня

13.11.2022

576