Аня-Тейлър Джой, звездата от хитовия сериал "Дамски гамбит", отново показва колко й отиват прическите и роклите от 60-те години - макар че в "Последна нощ в Сохо" тя не играе шах, а пее и танцува във вариетета. А Томасин Макензи, позната от "Джоджо Заека" (тя, разбира се, не бе самото момченце Джоджо, а еврейската девойка, която той криеше в килера си), на 20 вече е готова за главни роли.
"Последна нощ в Сохо" е жанрово необичаен филм. Зад него стои интересният режисьор Едгар Райт, пробил си път дотук с "Шон от мъртвите", "Горещи палки" и "Зад волана" (идиотски безличен превод на оригиналното Baby Driver). За него знаем, че си пада по популярната култура от 60-те и 70-те години и че музиката винаги играе главна роля във филмите му. Така е и в "Последна нощ в Сохо", където песните на Сила Блек, Дъсти Спрингфилд и Петула Кларк са равноправен партньор на двете главни героини.
Филмът започва като обикновена история за съзряване и сблъсък с големия лош свят, в която главната героиня Елоиз е загубила майка си и мечтае да стане успешен дизайнер. Тя живее с баба си (звездата от британските филми от 60-те Рита Тушингъм) в дълбоката провинция и шие сама дрехите си, а Лондон и разгулът в студентското общежитие я удрят като парен чук още в първите ден-два. Пред алтернативата да бъде аутсайдерът на курса, плахо гледащата Елоиз избира по-необичаен курс: наема самостоятелна стая наблизо, в къща с ретро обзавеждане и дух... повече от един дух. Нейна хазяйка е Даяна Риг в последната си филмова роля - момичето на Бонд от "В служба на нейно величество" (където се омъжи за агент 007) и злодейката Олена Тайрел от "Игра на тронове" почина току след завършването на "... Сохо", който в началните си надписи носи посвещение към нея.
Духовете на миналото изплуват нощем, когато Елоиз (Макензи) слиза в подземията на Сохо от 60-те - мечтан от нея свят на блясък и музика, който бързо се оказва кошмар за алтер егото й Сенди (Тейлър-Джой) и развъдник на токсична мъжественост. Двете имат различни физически характеристики, но сценарият размива границата между самоличностите им, карайки зрителя да се чуди дали са или не са едно и също. Визуално това пътуване във времето е блестящо реализирано (с помощта на южнокорейския оператор Чун Чун-хун), но изненадите в сценария бързо се изчерпват и наративът завива към праволинеен филм на ужасите, който върти все едни и същи страшни номера.
Още една застаряваща икона - Терънс Стамп, великолепни костюми, декори и музика държат "Последна нощ в Сохо" над водата, но привидно феминистките му послания остават неубедителни и неясни - за разлика например от доста подобния "Момиче с потенциал", където реализацията на сценарий и режисура бе дело на жена.
YouTube
