Тази година вече имаме един филм с епични битки и уродливи тирани насред безконечни пясъчни дюни, и защо са ни повече? "Фюриоза" идва с очакванията да повтори успеха на четвъртата и най-ярка серия от поредицата "Лудия Макс", започната от австралийския режисьор Джордж Милър с 350 хиляди долара в края на 70-те. "Лудия Макс" (1979) се превръща в безпрецедентен успех, спечелвайки 100 милиона долара и изстрелвайки към славата новака Мел Гибсън. Следват две продължения със затихващ ефект, за да избухне през 2015 г. "Пътят на яростта". Заслужил шест награди "Оскар" в техническите категории и представил за пръв път образа на Фюриоза, яростно изиграна от Чарлиз Терон, филмът не се размина с продължение. Бедата е, че 79-годишният Милър е готов да се нареди сред дългата редица режисьори в следпенсионна възраст, които вече не могат като в най-добрите си състезателни години, но искат. (Скорсезе, Ридли Скот, Полански, Уди Алън, Копола и т.н., да не ги изреждам всичките.) Понякога просто трябва да знаеш кога да спреш.
И въпреки че "Фюриоза" беше прожектиран в Кан заради инерцията на своя високооктанов предшественик, той е повече уморителен, отколкото удивителен. Спектакълът е все още зрелищен на големия екран, но увисва на примката на слабия си и вторичен сценарий. Екологично катастрофиралият, жесток свят, роден от въображението на Милър, е вече подробно изследван в предишните четири филма. Въпреки ефектните костюми и декори, инженерно немислимите превозни средства, адовите изчадия, този епизод от франчайза не изненадва и не вълнува с нищо.
Притеснението как Аня Тейлър-Джой ще стъпи в обувките на Фюриоза е основателно: сигурно същото е изпитвал и режисьорът, тъй щото я е оставил на резервната скамейка за повече от половината филм. През това време ролята на героинята като дете се изпълнява - нелошо - от Алайла Браун. Когато час преди края Тейлър-Джой все пак влиза в кадър, с пронизително синия си поглед и почти без реплики, образът й не търпи особено развитие. Нямаме ясна идея и героинята за какво се бори, при положение че зеленият, плодороден свят от откриващите кадри вече не съществува (знаем това от "Пътят на яростта").
Единствена разтуха осигурява Крис Хемсуърт ("Тор") в ролята на кръвожадния, но комедийно разигран злодей Дементъс. Хемсуърт е такова бонбонче, че у него не личи нищо от безчовечността на Безсмъртния Джо - дори когато демонстрира крайна бруталност. Въпреки това Фюриоза иска да му отмъсти за смъртта на майка си. По сценарий успява. Иронията е, че във филма неговият персонаж засенчва напълно титулярката от заглавието. Дементъс е тъй карикатурен и театрален, че почти успява да саботира общата безрадостна картина, която би следвало да представлява светът на тази "сага за Лудия Макс". Е, Лудия Макс го няма този път и това се оказва непреодолима липса.
Също както предшественика си, "Фюриоза" е непозволен за зрители под 16 години (някъде по света и до 18) и не си поплюва със сцените на насилие и нехуманност, но без да ги комбинира с енергията и изобретателността от "Пътят на яростта". Ако последният се развиваше в рамките на 36 часа и печелеше със задъханото си темпо, оглушителните експлозии и невероятни каскади, то "Фюриоза" се опитва да го играе епос, чието действие се проточва 15 години. В резултат единствената наистина внушителна екшънсцена е разположена в средата на екранното време (за около 15 минути), а през останалите два часа филмът се тътрузи през безводната пустиня, населена със странни хора и неща.
Светът на Лудия Макс има нужда от "Фюриоза: Сага за Лудия Макс" точно толкова, колкото Star Wars имаше нужда от "Соло: История от Междузвездни войни". Единственото оправдание е финансово.
YouTube
