От „Великия диктатор“ на Чаплин до „Гадни копилета“ на Тарантино няма нищо необичайно в това да подлагаш нацизма и неговия фюрер на осмиване. Новозеландецът с маорски и еврейски корени Тайка Уайтити (инжектирал свежа оригиналност и в комиксовия „Тор: Рагнарок“) обаче прави нещо качествено различно - той заснема първата семейна сатира с тема "Холокоста". Като „Животът е прекрасен“ на Бенини, но в негатив.
И докато консервативните наблюдатели мрънкат, че за Тайка няма нищо свято, със своята пъстра непочтителност и висок емоционален градус филмът заслужи Наградата на публиката на фестивала в Торонто, която често индикира бъдещи „Оскар“-и. Може да се пише много за терапевтичния потенциал на смеха (“човечеството се прощава с миналото си, смеейки се“) дори в най-трагичните моменти на нашата цивилизация. „Джоджо заека“ ми се струва важна и ценна находка точно сега, когато неонацизмът марширува все по-шумно из цяла Европа. Подходящ е и за деца и може да даде отговори на някои въпроси, по които училището мълчи или мънка неубедително.
Синеокото зайче Джоджо, или Йоханес, е 10-годишен аутсайдер в Германия от 40-те. Живее с прелестната си майка (Скарлет Йохансон), баща му е някъде на фронта. Като почти всяко дете на тази възраст Джоджо има въображаем приятел. Неговият е Адолф Хитлер (ролята е изиграна от самия режисьор, защото не намерил лесно кандидати за подобно превъплъщение). Момчето е предан член на Хитлерюгенд, макар да не го бива в строевата подготовка и другите да му се подиграват. Но всичко се променя, когато Джоджо открива в таен килер у дома скрита еврейска какичка.
„Джоджо заека“ е само привидно в лекия жанр. Той не пести нищо - от недоверието към различния до безподобния ужас на войната; от заблудите, в които може да те въведе желанието за принадлежност към общността, до човешкото вътре в индивида. Ще се смеете, ще плачете, понякога дори двете едновременно.
„Джоджо заека“ е сърцат и самонадеян филм със страхотни актьорски изпълнения - от дебютанта Роман Грифит Дейвис през неочаквания комедиен талант на Йохансон до пародийните образи на нацистите Сам Рокуел и Ребъл Уилсън. Естетически Уайтити се доближава до калейдоскопната жизнерадост във филмите на Уес Андерсън, но безстрашният му прочит на някои от най-страшните глави в човешката история е нещо като нищо на света.
----
Премиерата на "Джоджо Заека" на наш екран бе миналата есен на "Киномания", когато излезе и рецензията на "Сега", отчитаща го като един от важните и качествени филми на годината. Междувременно той спечели 6 номинации "Оскар", включително за най-доър филм, адаптиран сценарий и поддържаща женска роля на Скарлет Йохансон. Припомняме я сега, защото от 31 януари, в навечерието на Академичните награди, българските зрители ще имат възможност да го видят в широко разпространение в кината.
YouTube
