Колоритната фигура на Тайка Уайтити - режисьор, сценарист (вече с "Оскар"), актьор и продуцент от Нова Зеландия, трудно може да остане незабелязана в съвременното кино. Само за три години той засне "Тор: Рагнарок" - третия и най-забавeн филм за скандинавския полубог с големия чук, трогателната сатира на нацизма "Джоджо Заека", вампирския сериал "Какво правим в сенките" и епизод от "Мандалорецът". Най-хубавото в неговата работа е, че дори когато е съвсем несериозен, той е автентичен: евреин с евреите (истинската му фамилия е Коен), непораснало дете с комиксовите супергерои, а сега, в "Гол за победа", демонстрира своя маорски произход. Във време на все по-търсено расово и етническо многообразие на екрана, това е може би първият филм, в който в главна роля е коренното тихоокеанско население. И авторът е един от него.
Разбира се, от "Гол за победа" не може да очаквате нито проникновената радост/тъга на "Джоджо Заека", нито лудешкият фентъзи смях на "Тор: Рагнарок". Това е непретенциозен спортен филм, каквито има стотици: аутсайдерът ще намери невиждани сили и ще надхвърли очакванията. Той е по истински случай: през 2001 г. най-слабият футболен отбор в света (представете си, не е българският!) претърпява опустошителна загуба от Австралия с 31:0 в квалификационен мач, което е и най-тежкото поражение в историята на Световната купа по футбол. Но в Американска Самоа - малък къс земя, захвърлен сред необятния океан, са твърдо решени да се разделят с тая стигма. И ето че 13 години по-късно на острова акостира - под звуците на АББА и Take a Chance on Me - своенравният холандско-американски треньор Томас Ронген, който приема новата работа не от благородни подбуди, а поради кариерна безизходица.
В ролята на тренера - Майкъл Фасбендър, звездата от "Гадни копилета", "Прометей" и "Стив Джобс". Преди по-малко от месец потребителите на Netflix го видяха като безмилостен професионален убиец в The Killer на Дейвид Финчър. Тук задачата му е различна, но характерът - не чак толкова. Единственият бледолик в Американска Самоа, героят на Фасбендър ще влезе не само в клишираната роля на "белия спасител", но и в по-неочакваната - на спасен.
Историята е веднъж вече разказана в документалния Next Goal Wins от 2014 г., а прочитът на Тайка за малко да не се състои: той завършва снимките за "Гол за победа" през януари 2020 г., преди да се заеме с "Тор: Любов и гръмотевици" за Marvel. Но първо идва пандемията, а после и обвиненията в сексуално насилие срещу Арми Хамър, който има кратка роля. Той е "изрязан", заменен с Уил Арнет, ролята е сетне поразширена, кадри биват презаснети: едва на фестивала в Торонто, където няколко години по-рано започна триумфалният път на "Джоджо Заека", през септември т.г. филмът се срещна с първите си зрители.
Но когато говорим за Уайтити, и сериозността, и препятствията, и предразсъдъците остават на заден план. Главната му цел, изглежда, е публиката, екипът и той самият да се забавляват - и макар че "Гол за победа" получи и редица съкрушителни рецензии, всъщност тази цел е постигната. По безцеремонен, хъшлашки начин, който вероятно на друг не би се разминал.
С родословие като неговото расовото многообразие е в кърпа вързано, но ето че сюжетът му дава и нещо още по-zeitgeist: в отбора-аутсайдер на Американска Самоа играе първият транс футболист в квалификации за Световната купа. Ролята на Джая Саелуа е централна във филма, изиграна с чар и апломб от транс актьора Каймана, и поради това не седи като кръпка, както редица други опити за "включване" в киното. Всъщност по-интересната и забавна част от филма е не как ще се развият футболните битки (със заглавие "Гол за победа" развръзката е ясна отпреди да влезете в салона), а цивилизационният сблъсък между сприхавия, самонадеян блондин и туземния бит и душевност.
"Гол за победа" е филм, който щедро разчита на спортните клишета и ги използва всичките, след което ги удавя в комедия. Небрежно, лежерно заснет и изигран, лишен от дълбочина, но и от претенции. Настроението, което оставя, е чудесно.
YouTube
