След като засне "Тор: Рагнарок" - третия и най-забавeн филм за скандинавския полубог с големия чук, новозеландецът Тайка Уайтити само дето не тече от чешмата. Освен с трогателната сатира на нацизма "Джоджо Заека", която ни го показа като (сравнително) сериозен режисьор, през изминалите оттогава пет години той успя да се разпише още в сериалите "Знамето ни значи смърт", "Какво правим в сенките", "Паранормални случаи в Уелингтън" и дори с един епизод на "Мандалорецът" (все пак световете на Star Wars и Marvel са рамо до рамо в портфейла на "Дисни"). Тази хиперактивност е забележима и в "Тор: Любов и гръмотевици" - новия му филм от комиксовия космос.
Тор присъства в пантеона на скандинавската митология от столетия, а е нарисуван от Стан Лий и Джак Кърби през 1962 г. Без главна роля в киното остава чак до 2011-а, когато му отнемат любимия чук Мьолнир и го предават на режисьора Кенет Брана, който го запокити в пустинята на съвременно Ню Мексико да си гука с Натали Портман. В ролята се изяви снажният австралиец Крис Хемсуърт, който се запомни главно с добре оформените си бицепси и руси къдрици. Днес, по сценарий, той е единственият жив главен герой от "Отмъстителите" - екипажа супермени, който за по-малко от десет години превърна Marvel в цял жанр и бизнес модел на популярната култура.
В третата си петилетка най-успешният франчайз в историята на киното (25 милиарда долара само от билети, без да броим играчките и правата за излъчвания) видимо буксува. След "Отмъстителите: Краят" - финал на фаза 3 в творческите и бизнес планове на злия гений Кевин Файги, последваха две години пандемия и възход на стрийминг платформите, които поставят акцент върху сериалното разказване на истории, не върху големината на екрана и децибелите на звука. Все пак Marvel се завърнаха в кината - неуспешно с "Черната вдовица" и "Вечните", триумфално със "Спайдърмен: Няма път към дома" (който обаче креативно е на Sony, а не на тяхното студио) и прилично тази година с поредния "Доктор Стрейндж". Колкото и да се опитваме да приравним творенията им към продукт, не към артефакт, колкото и да ги хейтят Скорсезе и Копола, те създадоха впечатляващо филмово наследство и никой - освен преките им пазарни конкуренти - не е доволен, че днес вървят към задънена улица.
"Тор: Любов и гръмотевици" излиза от модела на типичния Marvel филм и за някои отвъдокеански критици това е достатъчен повод за радост. В него Тайка продължава линията от "Рагнарок", който бе пъстър до кич, смешен до неприличие и екшънът не секваше нито за миг под звуците на Цепелиновата Immigrant Song. В този също музиката е използвана гръмотевично - главно хитовете на "Гънс енд роузис" от началото на 90-те Sweet Child o' Mine, Paradise City и Welcome to the Jungle, но също АББА, Ения и Рони Джеймс Дио. Това е почти всичко хубаво, което може да се каже за "Любов и гръмотевици". Наративно той е пълен хаос, опитвайки се да съчетае комиксовите парадигми с по-дълбоки теми като загубата и чувството за вина. Образът на Тор като мускулест юначага с мекушава душа, загатнат още в първите му филмови появи, тук е хвърлен дълбоко в блатото на сантименталността. Освен това бива, бива расово и полово многообразие, но чернокожа хомосексуална валкирия е просто злоупотреба (и тя не е единственият гей герой в "Тор" 4).
Както всеки филм на Marvel, които си играят с най-тлъстите бюджети в света на киното, и този хвърля в битката носители на "Оскар" на кило - Крисчън Бейл като блед злодей с качулка! Ръсел Кроу като дебел, къдрав, недостолепен Зевс! Натали Портман като любимата на Тор, която вече познаваме, но за последно се появи във франчайза през 2013, и то за малко. Тук тя е не само обект на чувства, но и самостоятелна екшън фигура, която върти Мьолнир не по-зле от първия му властелин.
Не разчитайте на трейлъра да ви ориентира какво да очаквате - той ще ви подготви само за прелюдията, а Пазителите на галактиката няма да имат по-дълго присъствие във филма, отколкото в двете рекламни минути. (Те ще чакат собствения си трети опус догодина, в който ще видим и Мария Бакалова.) В "Тор: Любов и гръмотевици" има няколко извънредно смешни епизода и отделни сполучливи елементи, но общото усещане е за напушен машинист, който кара влака направо през полето. Ако е възможно изобщо за филм на Marvel - които са обратното на сериозността - да се каже, че е "несериозен", ето това е.
YouTube
