„Писма от Антарктида“ не е от филмите, които печелят фестивални награди и масовото одобрение на критиците. Той е обикновен, както го наричат създателите му. Бих го назовала комерсиален в един по-мек смисъл – у нас нямаме бюджети за създаване на истинско (по Холивуд) жанрово комерсиално кино, нито опит и умения – но мелодраматичната, сърдечна и разбираема история ще допадне на най-широк кръг зрители. Става и за деца – на възрастта или малко по-големи от главния герой, 8-9-годишният Ники (в ролята Симеон Ангелов).
Зад „Писма от Антарктида“ стои екипът, създал и „Дъвка за балончета“ - сценарният екип Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов. Режисьорът Станислав Дончев беше продуцент на „Дъвка“-та. Ако сте харесали романтично-носталгичната софийска история с Теодора Духовникова и Иван Юруков, значи и този е за вас. Настроението е сходно, макар че този път става дума за майка и син, а филмовото действие се простира далеч, далеч – чак до ледените простори на Антарктида.
В ролята на майката е Ирмена Чичикова – една от най-талантливите и активно работещи наши актриси (“Вездесъщият“, „Виктория“, „Аз съм ти, Адриана“, наградения със „Златна мечка“ румънски филм „Не ме докосвай“). Рядък пример за чувствителен и органичен актьор, който не рецитира. Малко ми омръзна да я гледам изтормозена и със сенки под очите – вината за това е на режисьорите и сценаристите, все пак – но е много добра. С цел да опази психиката на детето си, а най-вече своята, героинята й скалъпва „благородна лъжа“ след смъртта на съпруга си в катастрофа. Казва на детето, че татко му е заминал с българската полярна експедиция на Антарктида. И филмът започва – майката изгражда цяла митология около тази лъжа, пише мейли, в които разказва за глетчерите и пингвините, изпраща колети и снимки „от бащата“...
Но както всеки айсберг в условията на глобално затопляне, и нейната лъжа с времето се пропуква. Фактологически грешки, съмненията на класната и съучениците, преждевременното прибиране на проф. Пимпирев и компания заради антарктическа буря... Как се разрушава и възстановява доверието между майка и син, може ли да бъде хвърлен мост върху пропастта между поколенията, кога идва прошката – над тези въпроси разсъждава филмът.
„Писма от Антарктида“ е оригинален със своите автентични кадри от ледения континент – вторият оператор Румен Василев пътува с българската експедиция, за да прекара 3 седмици в базата им с камера и оборудване и да заснеме истински антарктически бури и пейзажи. Отчасти поради бюджетни ограничения, отчасти поради сложността на снимането с деца (или просто толкова си могат) българските кадри не блестят с особена драматургична или сценографска сложност. Филмът обаче успява на емоционално ниво. Мелодрамата и сантиментът му, уязвимостта на героите няма да оставят безразличен по-чувствителния зрител.
Смятам, че наред с конвертируемите фестивални фаворити като "Ага", "Бащата" или "Ирина", които говорят на по-универсален и артистичен език, българското кино има нужда от повече такива разбираеми и просто разказани истории.
