facebook
twitter

Кинопремиера

Катрин Деньов грее в „Истината“

Японският майстор Хирокадзу Корееда снима първия си френски филм
547
 снимка: Киномания
Катрин Деньов - лъвът през зимата. Край нея в кадър са дъщерята (Жулиет Бинош) и зетят (Итън Хоук).

С „Истината“ на японския майстор Корееда (със “Златна палма“ от Кан за предишния му шедьовър „Джебчии“) се откри фестивалът във Венеция миналата година. Три месеца по-късно – и родната „Киномания“. „Истината“ обаче така и не получи подобаващо внимание по нашите екрани. След края на карантината той бе един от първите филми, програмиран в плахо отварящите се за публика арт кина – прожектираше се в „Одеон“ пред камерна публика от двама-трима души. Жалко, защото макар и не на нивото на „Джебчии“, филмът има несъмнени достойнства. Най-важното сред тях – Катрин Деньов, митична фигура от френското кино на XX век, ярък фокус на екрана, където играе... ами, познайте: митична фигура от френското кино на XX век, вече позастаряваща, разглезена от славата и богатството, със сложен личен живот и високомерен сарказъм в репликите.

Бидейки и сценарист, в La Verite Корееда създава първия си не азиатски сюжет (и за пръв път снима не на японски език – героите говорят на английски и френски). Този път героите му не са от социалната периферия на Токио, а майки и дъщери в привилегирован Париж. Деликатността и лекотата, с които води филмовия разказ, обаче остават, както и желанието му да разръчка скритите пластове под повърхността на семейството. Искал е да направи творба, в която драматичните и комичните тонове съжителстват, както е и в истинския живот, става ясно от интервютата му във Венеция. 

Легендата Деньов продължава да снима активно и на 76 години (понякога и в пет филма годишно, повечето незабележими), ала отдавна не сме я виждали така вихрена и магнетична в роля. Може би защото за нея е букварно упражнение да изиграе себе си, тя сияе в амплоато на Фабиен Данжевил. Катализатор на конфликта се оказват нейните мемоари на звезда. В Париж за премиерата им пристига дъщерята (не по-малко величествена Жулиет Бинош) със семейството си (съпругът е Итън Хоук, неуспял актьор алкохолик). В биографията, оказва се, истината е поразкрасена – на книга Фабиен е по-добра майка, отколкото на живо. Поне така е според дъщеря й Люмир, самата тя писателка на сценарии. Пътят към помирението между двете версии минава през снимачната площадка на новия филм на Фабиен – фантастика, в която героинята на Деньов е застаряващата дъщеря, а вечно младата майка пристига от Космоса, консервирана, на всеки седем години, за да се видят... Този "филм във филма" е находка, героите, а и зрителят през цялото време се лутат между истина и фикция. Играта "кино или живот" Корееда продължава с плакатите от стари филми на Деньов, но с леко променени заглавия, с думите й - почтителни или язвителни - за истински звезди като Симон Синьоре и Бриджит Бардо... 

Към края Корееда е опущил нещата - словесните престрелки не водят до кулминация, темпото спада без предупреждение и само една закачлива сцена с внучката (чудното дете-актриса Клемантен Грение) ни подсказва, че совите може и да не са точно, каквото са. Но не е приковаващият за седалката обрат от "Джебчии"! 

Насладата в този филм идва от великолепното актьорско присъствие, от умелото съчетание между френското и типичния стил на Корееда, от меланхоличната хубост на парижките пейзажи. 

 

Все още няма коментари

Още

Двойният живот на Жулиет Бинош
The Truth is Out There

16.01.2019

400
Пакетиран въздух

11.12.2018

ГЕОРГИ ГЪЛОВ

609 1

Влез или се регистрирай за да коментираш