Финансовата и/или творческа немощ на адаптациите по Стивън Кинг не спира Холивуд да експлоатира богатото литературно наследство на хорър маестрото. "Доктор Сън" е третата екранизация по негов роман само за 2019 г., след "Гробище за домашни любимци" и "То 2". И не е точно история, която киноманите са очаквали с трепет на екрана - книгата е продължение на класиката "Сиянието". А "Сиянието" всеки уважаващ себе си синефил познава добре - хронологично хорърът на Кубрик е едва втората киноадаптация по Кинг (след "Кери" на Де Палма) и един от жалоните в жанра и днес, 40 години по-късно. Писателят е сред малцината, които не одобряват екранното й превъплъщение, затова и написал продължение.
С "Доктор Сън" се заема режисьорът Майк Фланаган, който не е на "вие" с творчеството на Кинг - преди 2 г. засне с успех за Нетфликс романа му "Играта на Джералд". Задачата му тук е сложна, защото не борави просто с литературно, а с тежкокалибрено филмово наследство. Това проличава в края на филма, който е почти буквална, покадрова възстановка на събитията от "Сиянието" в познатия страховит декор на хотел "Панорама". През останалите два часа Фланаган работи едновременно уверено и непочтително спрямо оригиналите, за да създаде напълно различен филм. Няма начин да имитираш Кубрик - всеки друг подход би се провалил.
Въпреки телепатичната си дарба малкият Дани Торънс не беше сред най-важните герои в "Сиянието". Именно неговата история обаче е в центъра на "Доктор Сън". Дани е пораснал, бори демоните от миналото с неразумни дози алкохол (персонажите, съсипани от зависимости, се удават на Макгрегър от малък) и работи като санитар в хоспис, където помага на умиращите да заспят последния си сън в мир. Но дори когато остава трезвен, мирът е далеч от него - той "улавя сигналите" на малко къдрокосо момиченце с особено силна дарба, което е в опасност. Из Щатите с караваните си обикаля секта психовампири, която убива притежателите на свръхестествени умения и се храни с тяхното "сияние". Откачените хипита са предвождани от особено привлекателната Ребека Фъргюсън.
Не звучи особено правдоподобно или оригинално, но това са фантасмагориите на Кинг. Не без заслугата на отличните актьори филмът успява да избута до финалното действие, където сняг, кръв, ужас и мрак се струпват за развръзката в призрачния хотел "Панорама", пресъздаден в маниакални детайли. В крайна сметка това не е "Сиянието" - "Доктор Сън" остава далеч далеч от класиката, но си е един приличен филм на ужасите, който освен с обичайните страшилки дръзва да се занимава и с теми като загубата, отговорността и възмездието.
