Фалшивите новини не са дошли със социалните мрежи, а истината винаги е била нон грата - това е важният извод от "Мистър Джоунс", филм по действителни събития отпреди близо век. Признат за геноцид от едни, все още омаловажаван от други, Гладоморът в Украйна през 1930-те години, предизвикан от аграрната политика на СССР, остава недостатъчно познат и разискван исторически епизод. Копродукцията на Украйна, Полша и Великобритания, заснета от световноизвестната полска режисьорка Агнешка Холанд (с номинация "Оскар" за "Европа, Eвропа"), се опитва да хвърли светлина върху темата. Сценарият e вдъхновен от живота и разследванията на уелския журналист Гарет Джоунс, чиито храбри репортажи, промъкнали се през цензурата (не само) на Сталин, разкриват ужасите на масовия глад през зимата на 1932-1933 г.
Джоунс става известен като първия чуждестранен журналист, интервюирал Хитлер след назначаването му за канцлер. Амбициите му се простират и до интервю с Йосиф Висарионович и тъкмо с тази цел той пътува за Москва през март 1933 г. Подсказките и последвалата загадъчна смърт на негов колега обаче го изпращат нелегално в Украйна, в днешен Донецк, известен нему от разказите на майка му като Юзовка, прясно прекръстен - съобразно култа към личността - на Сталино.
"Мистър Джоунс" не е документалистика и си позволява съответни волности за засилване на внушението. Например кореспондентът на "Ню Йорк таймс", носител на "Пулицър" и рупор за пропагандата на Съветите Уолтър Дюранти (в ролята Питър Сарсгард), е представен като класически филмов антагонист, мазник, отдаващ се на масови оргии с хайвер, водка, дрога и голи тела, инструктиран по "червения телефон". Факт е, че той и други като него до последно са отричали, че в Украйна хиляди и милиони умират от глад, противопоставяйки се на страховитите репортажи на Гарет. Факт е, че САЩ и Великобритания са нехаели за случващото се, точно както анексирането на Крим в наши дни мина без особени забележки от великите сили.
Холанд заснема филма с ограничена цветова палитра, до степен много от кадрите - особено в безутешната зимна степ - да изглеждат черно-бели. Ужасът от глада е концентриран в средната третина (не е за хора със слаби сърца), докато началото и краят се фокусират върху личността на Джоунс, неговия път към истината и неговия прочит на събитията. Любопитен факт е, че репортажите му вдъхновяват Джордж Оруел за романа "Фермата", като седма глава е почти изцяло почерпана от неговите разкази за Украйна.
