„Туве“ не е адаптация по множеството детски книги на финската писателка (но принадлежаща към шведскоезичното малцинство в родината си и писала на шведски) Туве Янсон, в които причудливите муминтролове, мюмли, хемули и филифьонки водят своя горски живот. Филмът е първата екранна биография на световноизвестната авторка, която излиза цели две десетилетия след смъртта й през 2001-ва.
Биографичното кино е труден жанр, особено когато става дума за глобални икони – зрителите са ревниви към своите любимци и винаги има риск да не са съгласни с художественото им портретуване, а често е и просто скучно. С „Туве“ амбициозно се е заела жена режисьор – Цайда Бергрот. Филмът излезе през пандемичната 2020-а и успя да натрупа популярност в родината си и да стане финландското предложение за „Оскар“ (макар и в него да се говори на шведски). У нас той пристигна на тазгодишния „София филм фест“.
Биографичната лента не разказва целия живот на писателката художничка, а се фокусира върху сравнително кратък период - 1944-1955 г., в който младата Туве се бори за творческо признание, а също и за личните си чувства.
Янсон е била открито бисексуална (дългогодишната й житейска партньорка Туулики Пиетила, на която е кръстена една от героините в Муминската гора, се появява мимолетно в края на филма), “Туве“ не пропуска да разкаже тази история, възползвайки се от съвременната повеля за тематично джендър разнообразие.
В разрушения от войната Хелзинки художничката, дъщеря на прочут скулптор, гладува в своето ателие и се опитва да пробие на арт сцената. Първо започва любовна връзка с женен мъж, а после – и с режисьорката Вивика Бандлер. “Аз съм убедена, че животът е чудно приключение. Човек трябва да изследва всичките му обрати“, така тя аргументира своя „див“ бохемски живот в средата на века.
Туве не успява като живописец. Но малките смешни човечета, чиито истории разказва с думи и картини, й осигуряват редовен доход като вестникарски комикси и я правят световноизвестна по-късно. И огнената страст с Вивика изгаря бързо.
„Туве“ говори повече за фактите зад личността и по-малко за природата на вдъхновението. Но все пак той е относително успешен поглед към наследството на Янсон, с елегантна сценография и слънчево, ефирно изпълнение на актрисата Алма Пьоюсти. Дали ще бъде одобрен от родните почитатели на муминтролите, тофслата и вифслата, е малко по-сложен въпрос.
YouTube
