"Протеже на убиеца" е още един от онези генерични екшъни на студиото Millennium - наследник на "Ню имидж" и стопанин и на киноцентъра в Бояна. Този обаче е сниман в Румъния, и дали защото румънците са малко по-напред във всичко, но е малко по-симпатичен от сниманите у нас. Все пак във филма има и българска следа - щатният за студиото Велизар Бинев е в ролята на комшийския мафиот Дон Преда.
Поначало "Протеже на убиеца" е пастиш от вече гледани филми и жанрови стереотипи. Режисьор е Мартин Кембъл - новозеландецът, който на два пъти рестартира Бонд съответно с Пиърс Броснан ("Златното око", 1995) и с Даниел Крейг ("Казино Роял", 2006). Междувременно успя да вдъхне нов живот и на Зоро. Той режисира уверено и компетентно и тъй почти успява да прикрие многобройните пробойни в сценария на Ричард Уенк ("Закрилникът").
Самюел Джаксън е наемен убиец, който спасява и покровителства малко виетнамско момиченце - а ла историята в "Леон", но тази Матилда се казва Ана и пораства, за да убива повече и по-дълго. В ролята на убийцата е Маги Кю, логичен избор след участието си във втората американска телевизионна адаптация на "Никита" - другия филм на Люк Бесон за жена-килър, на която ролята пасва като кадифена ръкавица. Самата тя произхожда по майчина линия от Виетнам, неин ментор в екранните битки е Джаки Чан и фактът, че прави каскадите си сама, е разведряващ във времената на компютърно генерирани битки и фалшименто. В ролята на Ана тя успява да засенчи поуморения Самюел Джаксън, макар той да не пропуска да произнесе на лошия тирада за природата на злото - опивайки се от речта си почти като в Езекил 25:17 трийсет години по-рано (в "Криминале" на Тарантино). Между Кю и него обаче няма кой знае каква динамика - по-любопитни са отношенията й с героя на Майкъл Кийтън. Те са старомодно заредени с еротизъм, какъвто отдавна липсва на безполовите серийни убийци на Холивуд.
И така, нищо дълбоко или оригинално няма в "Протеже на убиеца", продуциран от разложкия зет Моше Диамант. Но пък, ако затворим очи за няколко сцени на графично насилие, е леко и занимателно - макар епидемичните числа в последните дни да правят ходенето на кино все по-рисково занимание. Нищо няма да пропуснете и ако не го гледате, но хубаво е да се оглеждаме дали Холивуд ще отдаде дължимото на чудесната Маги Кю, или ще я игнорира дори в тези времена на полово и расово многообразие.