Безумно чувство за хумор, готик естетика, невъздържано въображение - Тим Бъртън е рядка птица в Холивуд още от дебюта си в средата на 80-те. В последните две десетилетия той се позагуби от радара (особено след провала на "Дъмбо" - игрален римейк на "Дисни"-анимация от 40-те), но бе реабилитиран от младата публика благодарение на сериала си за Netflix "Уензди". Ръка за ръка с Джена Ортега, младата звезда на тв поредицата, Бъртън се връща в киносалоните след над петгодишна пауза с римейк на "Бийтълджус" - филма за палавия демон от 1988-а, за да развихри отново макабрената си фантазия и да спечели на своя страна новото поколение зрители. Засега му се получава убедително - за десет дни разпространение "Бийтълджус Бийтълджус" спечели зашеметяващите 264 милиона долара, което го нарежда на 12-о място сред най-гледаните филми на годината и, в перспектива, най-вероятно ще му гарантира място в топ 5 - като се има предвид, че ще танцува в кината поне до Хелоуин. Успехът е още по-впечатляващ на фона на дебюта на оригинала, който взе едва 8 милиона в премиерния си уикенд преди 36 години, макар с времето да се превърна в култова класика.
В тази дългооочаквана авантюра - режисьорът планира продължение още от 1990-а, проектът е периодично претоплян, но тъй и не вижда бял свят досега - той е придружаван от "свои хора". На борда се връщат както звездите на оригиналния филм Майкъл Кийтън, Уинона Райдър и Катрин О'Хара, така и композиторът Дани Елфман, чиито звукови пейзажи перфектно съпровождат лудешките визии на Бъртън, дизайнерката на ексцентрични костюми Колийн Атууд, с която Тим работи вече в над десет филма. Да добавим към това новата му изгора Моника Белучи, с която заедно преминаха по червения килим на току-що приключилия Венециански фестивал, споменатата Джена Ортега и Уилем Дефо в ролята на второразряден актьор/детектив на подземния свят, както и кратко намигване от Дани де Вито...
Разбира се, цялата тази звездна мощ, придружена от 100 милиона долара, можеше да е равна на провал. Но "Бийтълджус Бийтълджус" е рядък пример за високобюджетна комедия, която е наистина смешна. Жанрът преживява трудни времена и тази сполука е добре дошла. В началото филмът е затлачен от експозициите на многобройните нови герои и техните пресичащи се сюжетни линии, но с напредването на времето (а всичко трае по-малко от два часа, което за съвременен филм си е комплимент!) той набира темпо и магична сила, за да избухне в традиционните за Бъртън абсурдни преходи между реалност и съновидение.
Сред многобройните възкресения на добре забравени филмови рецепти тази година, "Бийтълджус Бийтълджус" е сред малкото, които не оставят вкус на гранясало. Филмът е тъй френетичен, забавен и налудничав, че за миг забравяш как всъщност единственият мотив зад него е финансов. Щото за чий му е на 66-годишния Бъртън да прави продължение/римейк/рибуут на втория си филм, повече от половин живот по-късно?
Но няма значение, понеже наистина е смешно - и дори може би леко терапевтично по отношение на смъртта като житейско събитие. Ортега е отлична, Кийтън и Райдър не са мръднали, а импозантната Белучи бива деконструирана и после сглобена от части с телбод в един от най-истерично неустоимите епизоди (макар ролята й на отмъстителна бивша съпруга да не предлага много повече от тази сцена). Музиката на Елфман, с рефрени от "Би Джийс", Дона Самър и Ричард Маркс, операторската работа на Харис Замбарлукос, декорите и практически ефекти - винаги предпочитани от Бъртън пред дигиталните хватки - ни дават всичко останало, от което се нуждаем, за да повярваме на тази смахната история за два свята, на живите и не съвсем мъртвите. Е, екранното време на Бийтълджус, чието име (два пъти) носи тази история, би могло да е повече от скромните 17 минути.
Щеше да е чудесно и да видим Алек Болдуин и Джина Дейвис като оригиналното семейство призраци, но някои неща трябва да останат в миналото. Още по-хубаво би било Тим Бъртън и днес да бе способен да създава нови вселени с въображението си, а не само да рециклира по ефектен начин стари. Надявам се поне, че няма да му хрумне да предлага работа на някогашния си фаворит Джони Деп.
Fun fact: Макар в заглавието да е Beetlejuice (буквално в превод "сок от бръмбари"), името на главния герой във филма се изписва Betelgeuse - като звездата-червен гигант от съзвездието Орион Бетелгейзе. На английски двете се произнасят по един и същи начин.
YouTube
