Добрата кауза все още не прави един филм добър. Не го прави и бестселърът, по който е създаден - It Ends with Us на Колийн Хувър. Вдъхновена от личната история на родителите й, книгата е продадена в милиони копия благодарение на общността #BookTok в младежката социална мрежа ТикТок. Преведена е на над 20 езика, сред които и български – под заглавието "Никога повече". С него на екран пристига и филмът, повдигащ иззад омаята на романтиката заплашителната тема за домашното насилие над жени.
Темата не е непозната – в новините често попадат уродливите й проявления от живия живот. Преди година и половина гледахме "Игра на доверие" на Яна Маринова и Мартин Макариев, също с корени в биографията на авторката. През есента на същата 2023 г. фестивалът "Синелибри" представи "Само ние двамата" – френска драма на режисьорката Валери Донзели, създадена в сътрудничество с носителката на "Златен лъв" Одри Диуан, която без лозунгите и крясъците на бг киното изследваше бездните на една токсична връзка.
В "Никога повече" със сюжета се захваща мейнстрийм Холивуд. В главната роля виждаме Блейк Лайвли, далеч по-известна от светските хроники и брака си с Райън "Дедпул" Рейнолдс, отколкото с ролите си във филми като "Плитчините", Cafe Society и "Градът". Тя се справя криво-ляво с ролята, веейки повече руси къдрици, отколкото актьорски талант. В мъжкото амплоа й партнира Джъстин Балдони, който е и режисьор. Може да се предположи, че смесицата му от италиански и еврейски гени ще предизвика вълнение у някоя и друга мома с пуканки, също както се случва в първата половина на филма с героинята цветарка Лили Блум (да бяха я превели Роза Цветкова).
Без да съм разлиствала книгата на Хувър, мога да предположа, че нейна заслуга са смехотворните сюжетни хрумвания, издържани в най-добрите традиция на розовия роман за домакини. На екрана се лее безконечна боза от клишета: като почнеш от свободния, секси неврохирург и стигнеш до луксозните интериори и ресторанти. Но все пак говорим за пазар, издържал три тома и три екранизации по "Петдесет нюанса сиво". Колко по-зле може да стане?
Филмът започва като сапунка, продължава с мрачни нотки и завършва с отрезвяване и спасение, като смяната на тоналностите е отиграна сравнително добре. Няма смисъл да разкривам детайли от сюжета и кога точно ревнивият мъж-мечта започва да шамаросва хубавата си съпруга, защото 130-те минути продължителност и неособено сръчният монтаж са се погрижили всяко нещо в него да е раздуто, неефективно, щедро захаросано, а понякога (като в случая с убитото дете) – просто нелепо. Ще кажа само, че да се откопчиш от отровната прегръдка на насилника и да заживееш на чисто, при все поколенческата травма, на кино изглежда по-лесно, отколкото в действителност е. А, и зад ъгъла непременно чака друг розов облак, защото феминизмът не вирее много добре в този жанр.
Разбирам, че романът е набрал основната си популярност сред тийнейджърки и може би за тях посланието ще е полезно. "Никога повече" обаче е доста нескопосана романтична драма, чието предупреждение ще стигне само до най-непретенциозна публика.
YouTube
