От хилядолетия светът ни е стъпил върху големите си сюжети - разкази за съществуването, в които съществуваме ежедневно. Носят ни сигурност, чувството за общност, за смисъл. Стъпили сме и върху „Илиада”, „Прикованият Прометей”, „Хамлет” и „Макбет”. Още стотици митове и колективни разкази стоят в основата на нашия общностен градеж. Разклащането им би донесло страх и несигурност. Страх, но и ужас от дълбокото усещане, че тези истории за жестокост, покоряване и отмъщение са кръвните тела на общото ни тяло. Държат ни заедно и спояват живеенето ни в цивилизация сред хаоса. И е напълно редно актуализирането и интерпретацията на митовете да е задача на всяко поколение в театъра, а и в изкуствата въобще. Да ги преведе, да ги облече в днешни дрехи, дори да им изгради нов език - тази функция на режисьора, на автора е сродена със системата на всички митологии.
Всъщност всеки театрален режисьор е малко или повече политик - управлението на сцената и актьорите изисква лидерски качества, смелост и отхвърляне на миналото. Ако се опитаме в тези особени периоди на системни политически турбуленции, на
падане на маски и ожесточени конфликти на позиции,
да открием онези имена в театралното изкуство, които говорят и мислят за днешното време, ще забележим, че някои от тях посягат към класическите текстове за театър, дори в класически възприети форми; а други напълно деконструират сценичната форма, да "вземат властта" на интерпретацията в ръцете си.
В предстоящите дни и седмици, освен през призмата на неотменната епидемиологична обстановка, изборите в САЩ и нередностите във всяка проява на статуквото ще можем да наблюдаваме днешния свят през съвременни театрални спектакли, излъчени в рамките на платформата "Световен театър в София" от 13 до 24 ноември и Международния театрален фестивал "Варненско лято" от 25 ноември до 6 декември. Никой от двата не можа да се проведе на жива сцена през тази необичайна година, но за сметка на това програмата и на двата ще може да се проследи от цяла България на http://viafest.org. Eто и някои от най-впечатляващите имена на режисьори, свързани с т.нар. политически театър, чиито творби ще могат да бъдат гледани напълно безплатно в следващите дни и седмици.
„Радио на омразата” е документално представление на Мило Рау, роден през 1977 година в Щвейцария, известен с големия си интерес към политическите конфликти от близката ни история. Мило Рау превръща реални сюжети в свой материал за мащабни мултимедийни документални театрални проекти. Геноцидът в Руанда през 1994 г. е в основата на „Радио на омразата“ (2011). Тогава за четири месеца екстремистки бойни групи от етническата група хуту избиват близо един милион тутси и умерени хуту - едно от най-бруталните изтребления в света във втората половина на XX век. Мило Рау се интересува не само от фактите; той се стреми да разбере корените на екстремисткото мислене и механизмите на пропагандата, която го подстрекава. Затова в „Радио на омразата“ режисьорът проследява ролята на радиостанцията Radio-Télévision Libre des Mille Collines (RTLM) в столицата Кигали, подготвяла геноцида месеци наред с патоса на предизборна кампания. Въпросите, които са задава Рау, са много съществени и днес: може ли
нещо напълно невинно в медийното пространство да доведе до насилие
и агресия, как се изгражда един екстремист, какво подклажда омразата и как всичко това се ретранслира? Вероятно Рау е мислил по тези теми още от периода на следването си на социология, германистика и романистика в Париж, Цюрих и Берлин, като сред неговите преподаватели са били Цветан Тодоров и Пиер Бурдийо. „Радио на омразата” ще е достъпно за 72 часа между 19 ч. на 17 ноември до 19 ч. на 20 ноември на територията на цяла България.
Следващият опит да се мисли през недалечното минало за днешното е „Наблюдатели“ - документален театър, който ни пренася в Унгария в края на 60-те години. Тайните служби следят отблизо студента по филмова режисура Михаел Везенчи под подозрение, че работи за британското разузнаване. Той е заобиколен от агенти, които трябва да изградят с него близки отношения, за да имат достъп до всякаква информация за живота му. Но независимо колко са умели или внимателни, те също не могат да се скрият от наблюдаващите очи на службите. Получава се
схема, в която всеки е наблюдаван
В повечето случаи човек не избира сам да стане агент на тайните служби, а те по всякакви начини привличат подчинени за своята всемогъща мрежа. Тя следи огромен брой хора, прониква в техните тайни и най-вече опознава уязвимите им места – дори на най-лоялните или на най-незначителните. За да бъде успешен в оперативната работа, агентът трябва да умее да влиза в различни роли и да остане достоверен. Не бива да предизвиква подозрения относно личния си живот, трябва да умее да печели доверието на обекта под наблюдение и да демонстрира пълна лоялност към своя началник.
Крищоф Келемен получава за „Наблюдатели” националната театрална награда за най-добра съвременна пиеса, както и наградите на театралните критици за най-добра пиеса и за най-добра независима продукция. Клеман създава ангажиращ документален театър, а това впрочем е едно от най-ключовите елементи от формулата на успеха за документалния театър въобще – възможността му да ангажира съзнанието на публиката. Спектакълът е достъпен от 19 ч. на 19 ноември до 19 ч. на 22 ноември.
Вероятно едно от имената, за което най-много се говори в световните новинарски канали, е руският режисьор Кирил Серебренников. Доскоро арестуван по подозрения и отправени обвинения за финансови злоупотреби в управлявания от него театър „Гогол Център” в Москва, от юни тази година Серебренников е вече с условна присъда (прокуратурата настояваше за 6 години) затвор и глоба от 800 000 рубли. Разбира се, голяма част от обвиненията се считат за подставени, тъй като режисьорът е
сериозен критик на официалната власт в Москва
Неговата интерпретация на ключовата за европейската драматургия пиеса „Войцек” обаче не търси елементарен сблъсък с властта или институциите.
„Войцек” на Серебренников и латвийският национален театър предлагат неочаквана интерпретация на познатия сюжет за слабоумния войник, чието име носи спектакълът. Действието протича във военна казарма през ХIХ. век и разказва за младия войник Войцек, който трябва да припечелва допълнително, като се подлага на медицински експерименти. Воден от отчаяние и ревност, накрая той убива своята любима Мари. Вече над 200 години пиесата предизвиква театралните режисьори със своята фрагментарност и вътрешна напрегнатост.
За да изгради паралел с днешният свят, извън условностите Кирил Серебренников пренася действието на своя Войцек в стерилна галерия. Между аквариумна тишина и прозрачност човекът е опитен бозайник. Напълно дехуманизиран експеримент и предмет на изкуството. Войцек е последният човек, а сцената на театъра е музей за претенциозно и студено изкуство. Не просто главният герой, всички ние се оказваме обект на експеримент. И това е същинският конфликт на във версията на Серебренников.
Може би
най-коментираният руски театрален режисьор
е познат и като автор на филми и постановчик на опери, но най-вече като артистичен директор на театъра „Гогол Център“ в Москва. Дълго време преди това поставя в Московския художествен театър, в театър „Съвременник“, в Националния театър на Латвия, а през 2020 г. е поканен и в Дойчес театър в Берлин. Режисирал е и опери на сцената на Мариинския театър в Петербург, на Болшой театър в Москва, в Комише опер в Берлин, както и в оперите в Щутгарт и Цюрих. Поставял е и авторски балетни постановки за Болшой театър като „Герой на нашето време“ и „Нуреев“. Получава международно признание и редица отличия за своя безкомпромисен и дързък театър с остри политически послания. И както изглежда от последните новини от Русия, все по-дълго ще чуваме за него само през петиции за оневиняването му. Оставен без възможност да работи, всъщност Серебренников ще се превърне в субект на собственото си изкуство и политически възгледи.
„Войцек” на Кирил Серебренников, който трябваше да гостува на "Варненско лято", ще бъде достъпен за българската публика на 1 декември от 19 ч.
