Около 40-ата си годишнина чернокожият комик от тв скечове Джордан Пийл рязко се оказа един от най-оригиналните и титулувани кинотворци в САЩ. Това се случи след нискобюджетния му дебют като режисьор, сценарист и продуцент "Бягай" (Get Out, 2017), изобретателен хорър прочит на расовите предразсъдъци. Филмът спечели едновременно професионалисти и публика - освен "Оскар" за най-добър оригинален сценарий той донесе на дебютанта номинации за режисура и най-добър филм, а боксофисът му постави своеобразен рекорд - "Бягай" възвърна скромните си разходи около 50 пъти. Този несъмнен успех на независимото кино превърна Пийл в безспорен галеник на критиката. Елейният възторг по негов адрес вероятно е подхранван в САЩ и от теченията OscarsSoWhite и Black Lives Matter, но струва си да отбележим и следващите му успехи: номинация "Оскар" за най-добър филм като копродуцент на "Черен в клана" на Спайк Лий през 2018-а и отново забележителни приходи на втория му нискобюджетен хорър със социална плънка, "Нас" (2019, непоказван в България).
Третият филм на Пийл е и първият, в който той разполага със сериозен бюджет - 65 милиона долара, и първият опит в друг жанр (но поредният с лаконично заглавие). На пръв прочит "Не!" е фантастика за извънземно нашествие, носеща наследството на спилбърговата класика "Близки срещи от третия вид", но и полъх от по-скорошните "Следите" на М. Шиамалан и "Първи контакт" на Дени Вилньов. Само изброяването на имената следва да предизвика респект и наистина, Джордан Пийл все по-категорично дава заявка да бъде един от големите в киното днес. Що се отнася до жанровата дефиниция, "Не!" завива в няколко зрелищни епизода към любимия му жанр на ужасите, а под повърхността - и към класическия американски жанр, уестърна. "Каубои срещу извънземни" не е нова мисъл, но Пийл успява да внесе оригиналния си почерк в многократно експлоатирани теми и мотиви.
Също като в "Бягай!" изборът му за главната роля е Даниел Калуя, мълчалив дресьор на коне за филмови продукции, чийто бизнес запада след загадъчната смърт на бащата. Сестра му (Кеке Палмър) е неговата пълна противоположност - бъбрива, екстровертна чернокожа лесбийка. Тъкмо тя внася във филма историята на едно от първите се движещи изображения, предшественик на киното - двусекундната поредица от снимки с галопиращ черен кон на пионера във фотографията Едуард Майбридж, предшестваща с осем години изобретението на братя Люмиер. Чернокожият жокей върху черния кон е нашият пра-пра-прадядо, триумфално завършва разказа си героинята, но това не спасява семейния бизнес. Тогава двамата решават да забогатеят по съвременния Инстаграм начин, като заснемат загадъчното НЛО, спускащо се всеки петък над изолираното им ранчо в Калифорния като торнадо над Канзас и отнасящо със себе си по един кон. Пришълците не са дружелюбни - това ще схване и съседът им, собственик на увеселителен парк (фантастичен Стивън Юн), бивша невръстна тв звезда, преживяла вече едно страховито събитие.
Бъркотията от жанрове е поръсена с любов към седмото изкуство и неговата история, а визуализацията и осветлението в "Не!" са изумителни - заслугата е на оператора на Нолан, Хойте ван Хойтема. Заснет с 65-милиметрова лента и IMAX камери, филмът е истински кинематографичен спектакъл. Но такива през летните месеци Холивуд бълва много, а името на Пийл е гаранция и за нещо повече - излишък от идеи, липса на компромиси, оригинален творчески глас. Не може да се каже, че повествованието върви гладко и филмът е напълно лишен от недостатъци - но зад всеки ъгъл дебне изненада и никога не си сигурен какво ще се случи в следващата сцена. В това крайно постно след големите премиери "Топ Гън: Маверик" и "Елвис" лято "Не!" е едно голямо, освежително "Да!".
YouTube
