"В сърцето на машината" - право в сърцето на зрителя
Затворнически екшън ала Холивуд, но български
"В сърцето на машината" спечели голямата награда за българско кино "Златна роза" миналия септември изненадващо за критиците, които присъстваха на фестивала, но не и за публиката. Не е трудно да се прогнозира, че филмът на Мартин Макариев ще се превърне в големия български хит на 2022 г: така както "Голата истина за група "Жигули" успя да направи това през 2021 г.
От студено-критическа гледна точка филмът е захаросано клише, което заимства щедро от холивудската традиция за затворнически екшън/трилъри - от "Среднощен експрес" и "Зад решетките" до "Зеленият път". От зрителска той удря право в сърцето със своята сантиментална история ала Вапцаровата "Песен за човека".
Не харесвам особено предишните филми на Макариев, който рецитира утвърдени матрици в американското жанрово кино още от дебюта си "Вила Роза". (Нещо подобно за стилистиката му казва и голямата звезда на "В сърцето на машината" Юлиан Вергов в свое интервю). Последващите "Привличане" и "Диви и щастливи" (особено вторият) обаче му донесоха желания зрителски успех и популярност, а за четвъртия си авторски проект Макариев ползва и адекватно държавно финансиране. Това е особено важно, защото следването на американската мечта идва с високи технически изисквания - иначе изглежда смешно и самодейно: и наистина "В сърцето на машината" е първият дигитално заснет български филм с 4K резолюция и HDR, отличен звук и осветление.
Изобщо той е изпипан по всички правила - сценарият по истински случай, чудесните актьори в класически разпределените по скалата добро-зло типажи, отлично намереният мизансцен, костюми, грим, операторска работа на Андрей Андреев (почти монохромната палитра е попадение) натискат правилните копчета в зрителската емоционалност. Колкото и да е неоригинално в сърцето си това начинание, истинско щастие е след 30 години мъчителни опити за авторско артхаус кино да се гледа такъв български филм! Стремежът на режисьори като Макариев да работят в неразвита от нашата съвременна кинематография ниша и да бъдат в услуга на публиката е почтен и похвален - особено като се има предвид колко са се подобрили филмите му между първия и четвъртия.
"В сърцето на машината" е привидно за соцминалото - затворници от Софийския централен работят като стругари в "Кремиковци", за да отметнат присъдите си по-бързо. Но датировката от 1978 г. в сценария на Борислав Захариев само периферно очертава епохата и нейните нрави: концентрацията на сюжета е в клаустрофобичния цех, където четиримата осъдени се разбунтуват и вземат за заложници двама надзиратели. Финалът с бялото гълъбче е елементарен, но в историята има и напрежение, и конфликт, и всичко необходимо да те държи два часа на ръба на стола.
Юлиан Вергов като жестокия надзирател - с неподражаем сталински мустак - за пореден път доказва, че е не само медийна звезда, а един от най-добрите ни актьори. Стоян Дойчев (Асенчо от "Възвишение") и Христо Петков са прекрасни. Александър Сано в главната роля, Ивайло Христов, Владимир Зомбори, Христо Шопов също заслужават добри думи за играта си. Дори само убедителното актьорско присъствие и добре чуващите се реплики са две уважителни причини, за да гледате български филм.
Могат да се посочат и други, но най-важната е, че "В сърцето на машината" вълнува и достига до сърцето на зрителя.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
