"Тар" е един от по-малко коментираните фаворити за днешните награди "Оскар" - може би защото филмът така и не доплава до български екран досега. Гледаме го легално едва на "София филм фест", първата прожекция бе снощи пред препълнена до пръсване зала в Дома на киното. Да, Мишел Йео води в прогнозите на букмейкърите срещу носителката на вече две награди "Оскар" Кейт Бланшет, но който и да спечели - няма никакво колебание кое е най-отдаденото и филигранно женско изпълнение за годината.
Ролята на измислената диригентка Лидия Тар е написана специално за актрисата и, както казва режисьорът и сценарист Тод Фийлд, "без нея този филм нямаше да съществува". Въпреки че преди се е случвало величественото екранно присъствие на Бланшет да доминира над персонажа, тук герой и актьор звучат в пълна хармония.
"Тар" е филм за света на класическата музика. Лидия Тар е световноизвестен композитор и диригент, държи да я наричат "маестро" вместо "маестра" ("ако има жена астронавт, викате ли ѝ астронавтка", апострофира тя опитите още в първите екранни минути). Ученичка на Ленард Бърнстейн, диригент на Берлинската филхармония в навечерието на своя опус магнум - записа на Петата симфония на Малер, героинята ѝ е напълно достоверна суперзвезда. От първите кадри личи и арогантният ѝ, токсичен характер - макар че Тар, лесбийка, има любяща партньорка (Нина Хос) и сладка дъщеричка, сексуалният интерес към по-млади музикантки не ѝ е чужд. Лидия Тар не е героиня, която да заобичаш и с която да страдаш в момент на трудности. Вместо това можеш да ѝ се възхищаваш, хипнотизиран от нейното магнетично присъствие. На диригентския пулт я виждаме за пръв път повече от час след началото на филма - но дотогава тя вече е създала плътен и многопластов образ. Ако си представим персонажа като симфония, Кейт Бланшет изсвирва перфектно партията на всеки един инструмент от нея.
Тод Фийлд има малък опит като режисьор на пълнометражно кино - "В спалнята" (2001) и "Малки деца" (2006), по-дълга е филмографията му като актьор. За човек, който 16 години не е пипал камера, "Тар" е смущаващо добър. Изпипан до съвършенство, внимателно шлифован диамант. (Заслужена номинация "Оскар" за режисура в компанията на великани като Спилбърг и Макдона.) Самата режисура е хладна, отстранена и с неясно усещане за заплаха, повтаряйки арката на героинята. От необичайната композиция на кадъра и смяната на локациите до приглушената, синкава цветова гама, това е майсторска работа в повече от един жанр. "Тар" започва като психологически портрет, завива към саркастична комедия и преминава през хорър нотки, преди светът на героинята да се сгромоляса в бездната на горчивата драма. И технически, и емоционално той е безупречен.
"Тар" е и най-добрата до момента в киното метафора на #metoo и cancel culture тенденциите - сто пъти над онази буквална и рядка бозица "Нейната дума", която уж трябваше да постави чудовището Уайнстийн на мястото му (съдът вече го направи). Но може би фактът, че злоупотребата с власт идва от жена, и то представител на ЛБГТ+ общността, направиха този филм недостатъчно политкоректен за съвременния артистичен свят на квоти и условности.
"Тар" обаче е чудесно написан, избягващ виртуозно всяка клопка на буквалността и декларативността: той оставя зрителя дълго след края на надписите да умува, подозира и предполага, да търси символиката и подтекста; нещо, с което малко филми днес могат да се похвалят. Даже класикът Мартин Скорсезе, който напоследък активно рони медийни сълзи над кризата в седмото изкуство, каза, че "тъмните облаци са се разсеяли", след като е гледал филма на Тод Фийлд.
Особено ценен той е за любители на класическата музика - наситен с препратки и звуци от Малер, Бах, Елгар и исландската съвременна композиторка Хилдур Гуднадотир. Но Скорсезе е напълно прав: "Тар" е висока проба киноизкуство. Следващите две прожекции, единствени на "София филм фест", са на 17 март в кино "Одеон" и на 29 март в "Люмиер" - НДК.
Послепис:
След като билетите за тях се изчерпаха светкавично, бяха обявени и две извънредни прожекции извън програмата на фестивала - на 9 и 11 април "Тар" ще бъде показан в Дома на киното.
YouTube
