Докато чакаме монументалния прочит на Кристофър Нолан на "Одисея", който в момента се снима в IMAX с плеяда актьорски звезди, подходящо е да "подгреем" с една по-камерна адаптация на Омировия епос. Филмът бе представен на "София филм фест" лично от режисьора си Уберто Пазолини, който въпреки съвпадението в имената няма нищо общо с именития си сънародник Пиер-Паоло Пазолини, ами вместо това е племенник на (не по-маловажния) Лукино Висконти. Прави кариера първо като продуцент, включително във Великобритания и САЩ, където стои зад филми като "Време за мъже" (1997). "Завръщането" е неговият четвърти опит като режисьор.
Двайсет години след като е поел към Троя на война, Одисей най-сетне достига бреговете на родната Итака, където мераклии за трона и ръката на Пенелопа са готови да се избият един друг. Пазолини спестява всичките му приключения през десетте години странстване: нито нимфата Калипсо, нито циклопа Полифем, нито Сцила и Харибда ще видим на екрана. Костюмите и декорите са много семпли. Снимките са реализирани все пак в Гърция: на Корфу и франкския замък Хлемуци в Пелопонес. В театрален ключ италианецът изгражда своята интерпретация около двата централни образа - Одисей и Пенелопа, изиграни от великолепните Рейф Файнс и Жулиет Бинош, и техните вътрешни терзания. Актьорският тандем е най-ценният актив на този нискобюджетен проект. "Завръщането" бележи първото им филмово сътрудничество след наградения с девет "Оскар"-а през 1996 г. "Английският пациент". (Там не бяха любовна двойка, за разлика от още по-ранния "Брулени хълмове".)
Сценарият, създаден първо като театрална пиеса от починалия през 2024 г. драматург Едуард Бонд, стъпва само върху последните песни от "Одисея". Насилието и човешките слабости не са пестени, нито приглушени в тази история за оцеляване, вина, раздяла, посттравматично стресово разстройство (като на ветераните във всяка война от античността до днес). Почти безжизненото тяло на Одисей изплува на морския бряг, докато Пенелопа упорито го чака, тъчейки и разплитайки своя вечен саван, а синът им Телемах вече е изгубил вяра в завръщането на баща си и е гневен на майка си, кандидатите и целия свят. Почти неразпознаваем за себе си и за хората, които някога са го почитали като могъщ воин, Одисей бавно наближава двореца, виждайки как в негово отсъствие островът е превзет от разруха и опустошение.
"Завръщането" страда от известна телевизионност и мудност в средната част, но финалът е подобаващо действен (и кървав) като за приключенско-исторически епос. Пазолини избира да се фокусира върху психологизма и човешките емоции, не върху зрелището: това прави филма му неочаквано съвременен. При посещението си в София той каза, че е искал да заснеме "една одисея на душата", не физическа, приключенска или фантастична. Затова неговият Одисей се обелва и дума за сирените, циклопите, морските бури. Вместо това той говори за "града, който не можеше да бъде превзет, а само унищожен", за безсмислието на войната, за загубата - дори когато си се окичил с лаврите на победител. Файнс, когото през последната година видяхме и като кардинал в "Конклав", и като "Макбет" в поредната британска екранизация на Шекспировата драма, придава шекспиров трагизъм на омировия епос. От хиляди години познаваме Одисей като силен, умен, търпелив и разбира се, хитър; но тук той е уязвим, измъчен, покрит с белези на слава и рани на безчестие.
Бинош има сцени предимно в интериор, ролята й е по-неблагодарна и статична, но английският й - великолепен. Трогателна в ролята на старата дойка е испанката Анхела Молина. Като цяло - скромен, лишен от блясък, но почтен и навременен прочит на класиката с европейско, а не холивудски звучене. Повече - през юли догодина.
YouTube
