Есента по морето е странна в гората. Вятърът брули листата, килимът от цветни корони не се задържа. По едно дере над Варна, в което вода и вятър препускат, нещо се крие зад дърветата. То е голямо, старо, тайнствено. Някаква магия има тук, тя е в това, че нещото се крие от очите повече от век. Известно е на единици хора, за всички - неизвестно. Вятърът ноември-декември го разкрива, преди да се слее в белотата на снега.
Акведукт! Зидан, каменен. Към 40 метра дълъг, четири човешки ръста висок, с три големи отвора! Сводове, колони - като нови! И извори до тях, постоянно текат през годината. Предполагал ли е някой, че такова чудо има край Варна?! Дори е вътре в града - на 8 минути пеш от квартал "Виница", на три под вилната зона "Добрева чешма" - в горичка, оцеляла в презастрояването.
Науката не знае за него. Откъслечно отделни изследователи са чували, без идея какво е. Местни са играли като деца в дерето, други преминават наоколо - без да са наясно отново. Наричат го просто мост. 1-2 клипа има качени в интернет, включително туристически на БНТ (април 2023 г.). И въпреки това, 99% от варненци не подозират за него (попитайте ги!). Още един парадокс - точно отпред минава туристическа пътека за Аладжа манастир. Има чешма, известна като Царската. Хора посядат, гледат право към старината. Но не я виждат, защото три четвърти от годината е скрита от трънаци, шума, листа, скреж или сняг.
Аз самият, варненец, житейски свързан по някакъв начин със същия район, възкликнах подочул: "Глупости. Не може да бъде. Абсурд". Докато не отидох на място и се шокирах - там е, истина е.
ФОЛКЛОР
Откъслечният фолклор гласи, че строежът е осъществен в периода на Батенберг - Фердинанд при изграждането на резиденция "Евксиноград" - с цел да я водоснабдява. Логично е. Постоянните извори са чисти, на 50 метра нагоре има водохващане на ВиК. Пред БНТ за връзката с "Евксиноград" разказва живелият във "Виница" Красимир Керчев. Говорих си с него - любителски проучвал, чел в интернет. Пак в репортажа я потвърждава археологът доайен Александър Минчев - "частичен акведукт". Заведен на място той признава, че за първи път го вижда.
Може ли да се вярва на всичко това? Да сме сигурни? Аз на интернет не вярвам, "истините" му се утвърждават чрез преписване. Минчев преценява "на око". Трябваше да проверя - пешеходен мост ли е, акведукт, трето ли? Батенберг - Фердинанд ли са го строили? Важно е, защото у нас не се споменава много за акведукти, освен Римските в Пловдив. И най-любопитното - как нещо тъй голямо, до град като Варна, може да остане тайна? Самата проверка се превърна в приключение.
НАУКАТА ДАВА ЗАЕТО
Последователно на въпрос знаят ли за чудото-мост-акведукт над "Виница", получих следните отговори:
Игор Лазаренко, директор на Регионален исторически музей - Варна, археолог: "Не знам, нищо не мога да ви кажа".
Християн Облаков, изследовател на архитектурното наследство на Варна: "Не знам, нищо не мога да ви кажа".
Владимир Владимир, началник на Държавен архив - Варна: "Не знам, нищо не мога да ви кажа. Питайте Християн Облаков. И той не знае? Е тогава никой няма да знае".
Теодор Роков, археолог в музея: "Чувал съм. Но не знам какво е. Питайте Борислав Петров".
Борислав Петров, краевед: "Не знам".
По моя молба бе извършена проверка в "Държавен архив"- Варна, както и в краеведския отдел на Регионалната библиотека - няма споменаване, източник, ни-що.
Росен Гацин, етнолог, БАН, изследвал региона: "И аз не съм чувал. Но като няма материален източник, се съди по предания, спомени. Питайте в читалището във "Виница", не може да не знаят".
Далекова, библиотекар в читалището: "Сериозно? За първи път чувам. Нашите разказващи стари хора вече не са сред нас. Ама за мост или друго не са споменавали".
Борислав Дряновски, местен историк легенда, написал история на ВиК - Варна (Би трябвало да знае поради водохващането): "От вас чувам. Проверете в общината, отдел "Архитектура". Там има архиви за мостове, съоръжения. Още Кръстьо Мирски (един от първите кметове на Варна - б.а.) ги е описвал. Може да излезе нещо".
Представяте ли си как насред смяната на общинското ръководство след местните избори - при хаоса, несигурността и неизброимите градски проблеми - се изпъвам в отдел "Архитектура": "Добър ден, търся таен мост! За Кръстьо Мирски ви говоря...". Спестих им го. Обаче научих, че секретарят на общината Нора Момчева е запален краевед. "Сериозно? Не знаех. Започваме търсенето", каза тя. Почувствах искрен интерес, но не се обади нататък.
От всичко това не значи, че все някъде някой учен или пътешественик не е оставил следа. Но значи, че обществено знание за туй чудо - какво е, откога, защо е -.., липсва.
НИМА Е ИГЛА В СЕНО?
И все пак как е възможно един такъв обект да остане тайна за науката? На този въпрос, повече принципен относно големи обекти, а не непременно за моста-акведукт (не питам конкретно, понеже не го знаят), получих следните отговори:
Бони Петрунова, директор на Национален исторически музей, археолог: "Над 40 000 са само могилите в България. А археолозите с право да работят са 250".
Борислав Дряновски: "Встрани от града като остане, може".
Теодор Роков: "Има неща през комунизма, от периода на Сталин, например, които никой не е изследвал - строяло се е ударно, много, остават си така".
Борислав Петров: "Ами щом е в гората, обяснимо е. Пак добре, че се е запазил".
Получих и отговори, че ако братята Шкорпил не са описали нещо, напълно е възможно да остане незабелязано. А за строеж при Фердинанд - Батенберг нормално е да не са, защото са съвременници.
Освен това от анкетата подразбрах, че ако е тясно съоръжението, не се побират групи хора, талиги, значи не е мост за преминаване на хора. А то е тясно. Ширината горе е около метър и половина. Значи остава да е наистина акведукт.
Изтъкнатият археолог Людмил Вагалински затвори кръга. Научавайки, че Александър Минчев е бил на място, каза: "Доверете му се. Не може да сбърка".
НЯМА ГРЕШКА
76-годишният доайен не разполага с мобилен телефон. По стационарния обяснява:
"На възраст е 100 -120 години, максимум 130. Най-вероятно края на XIX в. - началото на XX век, при Фердинанд, По-ранен не е. Акведукт, който осигурява трасе от изворите към резиденцията. Говорим за частичен акведукт, просто за премостване на дерето. Докато бях там, слязох по-надолу, няма следи от керамика. Тя е основната характеристика за обитаване през различни епохи. Така че вероятно не е имало обитаване. Но, разбира се, едно по-сериозно проучване не е излишно".
Минчев признава, че преди не е откривал нищо за него. Не е и търсил. А потъването в тайна, освен с гористия район, отскоро позаселен, обяснява така: "След 1944 г., при новите господари, всичко, свързано с двореца "Евксиноград", е било засекретено".
Аз като Тома Неверни отново попитах откъде сме сигурни, че точно за резиденцията е строен. Той пак обясни за водоснабдяването й и наличния до днес каптаж. Така, с оглед на фактическата обстановка преди и сега, плюс мнението на вещ археолог, единствен учен очевидец, може да се заключи: В дерето над "Виница" край Варна има частичен акведукт; на възраст е около 120 години, строен за нуждите на Двореца "Евксиноград". Докато не се проведе обстойно научно изследване, това следва да е истината за него.
ОТ МЯСТОТО
Очевидно липсват описания. Затова ето едно:
Акведуктът е изравнявал трасето от североизточната част на дерето към югозападната - за да продължи водопроводът по настоящия горски път, който се спуска към "Виница" и морето. Той дублира човешката пътека в стръмен участък.
В самото начало на дерето е каптажът на ВиК. От двете страни на акведукта шуртят силни, прави струи - безцелно, вероятно от тръбите на каптажа.
При дерето, точно срещу акведукта, има огромна стена - укрепване на ската. Прилича на изграждана в по-късен период.
Върху самия акведукт отгоре природата е нахвърляла няколко пласта - пръст, треви, корени, храсти.
Малко изключение от изключително запазената зидария е ъгъл в горната част на единия край - външният материал е паднал, отдолу личат други камъни. Трябва да се вземат мерки.
И ОЩЕ
Квартал "Виница" е бивше село. Сега там руснаци, украинци и други народи купуват имоти с взор към морето. Но в миналото е едно от средището на гагаузите - православна тюркоезична етнографска група. Тя е неизчерпаем извор на митове, легенди и история. Включително с нещо настръхващо, но неповторимо - на децата са били правени разрези с нож по гърба - с цел предпазване от болести. Допреди 3-4 десетилетия е можело да бъдат видени възрастни хора с белези по гърба.
Наред със затворените комплекси, в самата "Виница" човек все още може да забележи изцяло каменни къщи. Някои не стават за живеене, други стопаните се опитват да пригодят. XXI век директно среща XIX.
Разказвам това с яд - подчертавайки върху какво неизвестно културно наследство стъпва Варна, а и България. Но и с лека усмивка. Понеже който има очи, все пак ще види тия неща - и ще пълнят душата чисто, автентично, некомерсиално.
