Корнелия Нинова пак ще се качи на Бузлуджа през август като лидер на БСП. Тя ще води партията на местните избори наесен.
С донякъде изненадващ, но изцяло режисиран ход, Нинова остана водач на соцпартията и начерта курс към структурното й стабилизиране за местния вот. След като загуби европейските избори, Нинова хвърли оставка и свика конгрес, а сега свика конгрес, за да си отмени оставката. Преди да направи това, тя почерпи сили от червени фенове, които в един глас обявиха колко им е нужна. Действията на Нинова изненадаха и наблюдателите и вътрешната опозиция, която се беше амбицирала още в неделя да избере нов председател на партията, който да довърши мандата до следващата пролет. Опозицията остава без глас - един-двама души се опитаха да разменят реплики - и толкоз.
Опозицията замълча, защото Нинова хвърли безадресни, но много сериозни обвинения - според нея някой искал да продаде партията и затова тя трябвало да остане начело. Всички опозиционери се припознаха в този "някой" и предпочетоха да останат по места, вместо да бъдат освиркани от залата.
Дали с оставането на Нинова на върха на левицата напрежението в БСП е утихнало? Само за най-силните фенове на Нинова отговорът тук би бил "да". Истината обаче е, че томахавките не са заровени. Ситуацията е "затишие пред буря". Очакванията са ясни - опонентите ще изчакат следващата загуба - на местните избори, и тогава отново ще се надигнат. С нова, по-голяма сила, и по-решителни.
"Разделителните линии" в БСП, които до голяма степен сложи самата Нинова, се откроиха през последната половин година - от излизането на червените депутати от парламента до начина на редене на листата за евровота и инатенето на Нинова за включването на Сергей Станишев в червената листа. Последва изборен провал, а социалисти заговориха, че Нинова трябва да понесе отговорност за него.
Основният мотив за оттеглената оставка пък е "да не хвърля партията в хаос" и да не се върви към "ликвидирането й". С огромно самочувствие Нинова заяви, че оставката й е била прибързана, тъй като е сгрешила в преценката за "последствията за партията". Т.е. само с нея партията има бъдеще, а без нея партията отива на кино.
"От две години на върха в БСП се бият две тенденции - промяна срещу статукво. Тази битка блокира работата на Националния съвет, който не прави политика, а произвежда скандали", обяви пред конгреса Нинова. Думите й не само озадачават, но и пораждат въпроси. От две години насам на върха на левицата е точно тя - Нинова, както и предложеното от нея ръководство. Тя се обгради както на "Позитано" 20, така и в големите организации, със свои доверени хора. Как тогава не може да парира тази борба? Не иска? Или не може? Настоящето ръководство държи всички партийни лостове и механизми за противодействие - доказа го и на конгресното заседание, което мина по предварително написан сценарий. Няма значение дали Нинова не иска или не може да се справи - и в двата случая не е за тази работа. Ако искаше да промени нещо червеното ръководство, в частност Нинова, имаше много възможности. Но боричкането, интригата кой на каква позиция да бъде сложен и каква служба да заеме, към кого да се пришие, каква лична изгода да има, обикновено вземат връх.
Нинова безадресно заговори за "продажба на партията", за "рекет", за изнудване на едни социалисти от други. Едва ли не до разбойничество се е стигнало.
Лидерката гръмко обяви -
"БСП не се продава, затворете си портфейлите", с което хвърли тежки обвинения към свои съпартийци. Към другари. "Задкулисието" искало да изтъргува соцпартията и тя да бъде завладявана от хора, които да се сговорят с управляващите. Самата Нинова обаче бе подкрепена за лидерския пост от състоятелни социалисти като бизнесмена Георги Гергов.
"През 2016 г., когато ме избрахте, заявих пред вас, че правителството на Бойко Борисов е вредно за държавата и я води към катастрофа, затова поех ангажимент да превърнем БСП в ударна опозиция, без никакви задкулисни договорки и последващи отстъпления. Изпълних го. БСП се превърна в единствената опозиция и отказахме договорки за власт и пари". Дали? Сега критиците й замълчаха и по този въпрос. Но за в бъдеще - не е сигурно.
Опозиция е левицата, но не съвсем. Каква услуга само направи на управляващите с тримесечното си отсъствие в парламента! Оправданието на Нинова бе, че извън НС левицата е по-полезна, а реално прави няколко месеца изборна кампания, която накрая загуби. Да не говорим доколко левицата бе реална опозиция на ГЕРБ в парламента през изминалите 2 г., което проличаваше при подкрепата на ключови законопроекти и важни държавни постове.
И на този конгрес дебат за политики и идеи нямаше. Диалог не се получи, нямаше разговор как да бъдат спрени вътрешните раздори и битки, а с безадресните си обвинения Нинова само нажежи още повече обстановката. Най-яростните й опоненти напуснаха в неделя безмълвни зала 1 на НДК, но се стигна до диагнозата на Валери Жаблянов, който представи анализа за евровота.
"Очевидно е какво БСП мисли за себе си",
констатира той, като визира опразнените редици на форума.
Сега вместо да си извадят поуките защо отново паднаха на избори и да начертаят ясен план за действие на следващите, социалистите отново 3 месеца ще пишат правила как да организират и проведат вътрешен пряк вот за лидер... Който пък ще се състои сигурно чак в средата на следващата година. В БСП са царе на писането на правила, платформи и всякакъв вид документи, но последните години й липсва "двигател", сила, която да я дърпа и движи напред. Бойко Борисов може да се качи на джипката и за две седмици да промени радикално политическата реалност. В БСП няма кой да направи това.
В БСП има толкова много групички и лобита, че вече доста трудно може да се определи кой какво иска и за какво се бори. Разбрахме обаче едно - всеки, когато се качи на върха, независимо дали партиен или държавен, забравя откъде е тръгнал, кой му е помогнал и за какво е избран. Овъртолва се в едни игри, главозамайва се и прокарва политиката "Всичко започва от мен". Това направи и Нинова, това ядоса враговете й.
Въпреки примирието, което бе демонстрирано в неделя, то е крехко и само привидно. Видно е, че на доста социалисти им омръзна да седят в опозиция, колкото и единствена и силна да е тя (оценката е на Нинова), и силно желаят след толкова години да станат част от властта. Предвид политическата картина у нас и несменяемостта на ГЕРБ и Бойко Борисов през последните 10 г., шансът им е или да управляват с него, или да останат още дълго на резервната скамейка.
