От началото на хилядолетието икономическите анализи на световната валутна система звучаха като присъда: краят на доларовия стандарт е близо! Глобалната финансова криза 2007-2008 г. изглеждаше като повратна точка на крушението. През 2009 г. делът на долара в международните плащания и валутните резерви на страните в света отбеляза най-ниското ниво още от времената на Бретън-Уудс, където през 1944 г. бе проектирана съвременната валутнофинансова система, базирана върху долара като резервна валута на света. Групата на 40-те най-големи икономики в света изглеждаше твърдо решена да промени архитектурата на глобалната платежна система, за да използва националните валути на десетки страни в международните плащания. Но сметките излязоха грешни и след 2009 г. делът на долара нарасна обратно до нивата преди спада – както в международните плащания, така и във валутните резерви. Очакваният пробив на юана започна плахо преди 10 г., не достигна дори дела на йената в международните плащания и затихна под 5% от трансграничните преводи. Светът много искаше, още повече се заканваше да се освободи от ограниченията на доларовия стандарт, обаче не намери с какво да го замени. В близко бъдеще ще е още по-трудно да се намери решение, защото
Г-40 се разбяга
във всички посоки. Днешните правителства на най-големите икономики имат крайни разногласия помежду си. След резкия политически завой на Бразилия от авангарда на финансовите реформатори тихомълком се отдръпна и ЮАР. Проектът за алтернативна глобална платежна система - която да е напълно независима от долара, от Федералната резервна система и така да е неуязвима за санкции от страна на САЩ, на думи продължава да се развива, но на практика развитие не забелязваме. Русия, Индия и Китай продължават да работят по проекта, но дори и да пуснат в действие платформа за плащане в националните им валути, тя ще остане все пак една регионална платежна система, насочена към Азия, далеч от глобално покритие и значение.
Светът спестява в долари, продължава да финансира икономиката на САЩ и остава в регулациите на американското законодателство и под заплаха от все по-често прилаганите и все по-обременяващи санкции. Най-показателно за степента на зависимост на световната финансова система от доларовия стандарт е разпределението на валутните резерви COFER 1) Към края на 2017 г. резервите в чужда валута на страните в света са били 11.4 трилиона (Т) долара. От тях над половината, 6.6Т, са в долари, еврото е втора световна резервна валута, но с три пъти по-малък дял (2.2Т), следват йената (0.6Т), паундът (0.5Т) и само 0.2Т в жънминби. Още по-голям е делът на инвестициите в ценни книжа, издадени в долари.
никой не може да заобиколи Ню Йорк
и да работи независимо от банковата система на САЩ – нито държава, нито дори и най-малката банка. Плащанията в долари нарастват по обем. Всеки ден през клиринга в долари минават плащания за 1.5T долара, двойно повече, 3Т – през платформата на Федералната резервна система за плащане в реално време. Въпреки че делът на еврото в международните плащания нарасна до 36%, все още плащанията в долари (40%) доминират в международната търговия; над двойно по-голям е делът на долара в борсовата търговия със срочни стокови контракти (фючъри). Така че, когато преди дни саудитски министър заплашваше как ще спре да продава петрола за долари, само пресата го прие сериозно. Това е не само абсолютно невъзможно, но и неразумно. Стоковите борси в САЩ ще продължат да работят само в долари, а те алтернатива нямат. Примерът с Венецуела е показателен за загубите, които може да понесе дори един от най-големите производители на петрол, ако бъде изолиран от пазара и особено от борсите в САЩ.
Голямата заплаха е да те изключат
от платежните системи – за междубанкови плащания (SWIFT), международните оператори за плащания с банкови карти, от платежните системи на „техническите гиганти“ и от новите финтех платформи за парични трансфери. Огромна част от тях са американски или под юрисдикцията на САЩ. Тази опасност кара всяка страна, всяка банка, а вероятно и всяка по-значима фирма да търси алтернативно решение: как може да съществува, ако попадне под най-тежката санкция и е изолирана от глобалните платежни системи. Не е невъзможно, но е трудно, скъпо и много рисково. Лесно измъкване от капана на долара засега няма. Доказва го най-нагледно провалът на страните от еврозоната, които преди година обявиха, че ще осигурят независим (от САЩ) канал за разплащане с Иран. Не успяха. Но т.нар. финансов байпас, алтернатива за поддържане на валутни резерви и плащания, заобикаляща банките и администрацията на хегемона САЩ, е безспорно нужна и се търси. Някой ден сигурно ще бъде намерена. Едва ли ще е скоро.
- - -
1) COFER, Composition of Official Foreign Exchange Reserves, Структура на официалните валутни резерви.
