- Аз съм шеф де поща в Сеново, ши фачем инспекцията ла граница.
- Бине! Бине! — усмихваше се войникът.
Йордан Йовков, "Чифликът край границата"
----------------
Откакто Йордан Йовков е написал първия си роман през 1934 г., много промени са настъпили край българо-румънската граница. Първо, тя е изместена на север, за да включи през 1940 г. в българската територия Южна Добруджа съгласно Крайовския договор. Второ, двете държави не са съперници, а съюзници. Трето, пограничните селяни от нашата страна са научили по-добре - ако не румънски - поне английски, за да поддържат комуникация с отсрещните граничари. Но границата продължава да ги разделя.
И България, и Румъния имат желание да я премахнат, за да не спъва свободното движение помежду им. Но не могат сами да се договорят, а трябва да питат други. Защото това може да стане само в пределите на по-широкото Шенгенско пространство без вътрешни граници, където една държава (Австрия) категорично не желае да ги пусне, а друга (Нидерландия) още се колебае.
Премиерът Николай Денков отиде на 24 октомври да провери във Виена защо паролата "Шенген, отвори се!" не работи, въпреки че трябваше да е достатъчна, след като България е изпълнила още през 2011 г. техническите критерии за членство съгласно присъединителния си договор в ЕС. Той обясни на австрийците колко изгодно би им било да ни дадат зелена светлина, сякаш те самите не си знаят интересите. Предния ден вътрешният министър Герхард Карнер му даде да разбере, че пристига с недовършено домашно: "Видях оградата по границата между България и Турция. Бях заедно с федералния канцлер на място и се вижда, че има още много работа... Необходимо условие е да има действаща защита по външната граница и докато тя не действа, няма смисъл или по-точно не мога и да си помисля да намаля граничната защита.“
Формално погледнато, става дума отново за технически критерий - недостатъчно здрава ограда. Но причината е друга.
Паролата е сменена
Повече от 12 години Нидерландия, а след нея и Австрия, очакват да чуят други вълшебни думи за отваряне на шенгенската порта. По темата най-дълго се упражнява Бойко Борисов, защото най-дълго е управлявал. Като се започне от недоизмазаната стена на мигрантския приют и се стигне до проблясъка му в деня на визитата на Денков, че "България трябва да си върне доверието на Австрия", той дава вид, че много му се иска да бъде полезен. И би могъл, но бяга "с 200" от вълшебната думичка "Барселонагейт".
Само преди седмица прокуратурата я изхвърли за негово облекчение от речника си. Вече няма такава афера и следователно няма такъв лидер на партия, който да е под подозрение за корупция и пране на пари. Борисов е чист и спретнат, каквито трябва да бъдат политиците на високо равнище. Виждаме го редом до възходящия лидер на ДПС Делян Пеевски, който пък отбягва вълшебната думичка "Магнитски". Пришиха му я американците с твърдение за корупция, но нашата прокуратура не е длъжна да ползва чужди езици.
Международното значение на тези две думи е следното:
Когато една държава си е спечелила име на проядена от корупция на високо равнище, а не е осъдила нито един именит корумпиран, доверието, че има работеща прокуратура, клони към нула. Съответно и малцина биха повярвали на нейната крадлива върхушка, че стои като неподкупен страж на границата.Тя не издържа изпита, дори след като от чужбина ѝ бяха подсказани двете думи - "Барселонагейт" (от Испания) и "Магнитски" (от САЩ). Вместо да ги пусне в юридическа употреба, тя ги отхвърли като вредни чуждици. По този начин олекна оправданието ѝ, че чужденците не ни желаят в Шенген, защото си решават вътрешни проблеми. Ако говорим за вътрешни проблеми, разбираме, че са изцяло български.
Ден преди посещението на Денков във Виена лидерът на "Продължаваме промяната" Кирил Петков даде интервю за австрийския всекидневник "Дер Щандард", в което увери, че България е постигнала значителен напредък в борбата с корупцията след встъпването в длъжност на новото правителство. "Парламентът в София прие най-тежкия антикорупционен закон от десет години, въведе механизъм за разследване на главния прокурор и дори отвори българската конституция за провеждане на съдебна реформа. Очаква се Холандия да вдигне ветото си въз основа на този напредък", каза той.
Кой има такова очакване?
Само пет дни преди интервюто дойде точно обратният сигнал от Люксембург, където се бяха събрали министрите от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Запитан от пратеничка на БНР, нидерландският вътрешен министър Ерик ван дер Бург каза: "Ситуацията в момента не е променена и не виждам да се промени в краткосрочен план. Първо, искаме независима мисия за установяване на фактите. След това очакваме от Европейската комисия доклад, в който да пише: "Те не само приеха необходимите закони, свързани с върховенството на правото, но и ги прилагат". След което отклони желанието на българския вътрешен министър Калин Стоянов да си поговорят на шенгенска тема.
Грешката на Кирил Петков е, че опита да мине с познат номер. Повече от 16 години Европейската комисия наблюдаваше България за корупция на високо равнище и организирана престъпност, като отчиташе само законодателни промени и структурни реформи, но не и реални резултати, изразяващи се в произнесени присъди. Накрая се умори и през 2019 г. престана да пише доклади за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който две години по-късно бе дублиран от общия механизъм за върховенството на закона в ЕС. Официално МСП бе закрит от Еврокомисията на 15 септември 2023 г. и предизвика радост в политическите среди в София. Те не подозираха, че
се изправят пред нов проблем
Докато по-рано Нидерландия настояваше за два последователни положителни (и беззъби) доклада за България по МСП, за да вдигне ветото си за Шенген, сега поиска пак от Еврокомисията да напише доклад, от който да личи не само какво законодателство е прието, но и как се прилага. Омагьосаният кръг се затвори и пак се завъртя около корумпираните политици, които още вярват, че законите и затворите са за бедните.
Кирил Петков, който дойде на политическата сцена отвън като неомърсен от корупция, се нареди до лица като Бойко Борисов и Делян Пеевски, които вече с охота се изявяват като парламентарни борци срещу корупцията. Гласуваха не само "най-тежкия антикорупционен закон", но и сами подемат инициативи как да се прекрои законодателството от конституцията до транспонирането на европейските директиви. Защото са уверени, че не ги засягат. Както не засягат и цялата корупционна верига, която се наниза за три десетилетия криминален преход. В нея така и не се намери слабо звено, където да бъде разкъсана.
Неизвестно защо управляващите се надяват, че България ще преодолее бариерата през декември, когато испанското председателство на Съвета на ЕС може да вкара темата за Шенген в дневния ред на заседанието на вътрешните министри. Ясно е, че дотогава в страната нищо съществено няма да се промени. Затова ще трябва да се променят Австрия и Нидерландия. Единственият жест на добра воля, който България може да направи към тях, е да призове криминалния си контингент да се държи прилично през следващите два месеца. С други думи: "Няма да крадем до Шенген". После - както си знаем.
