Преди седмица, или две да беше, получавам вест от науж доброжелател: „Разкриха те ;)“. Гоня с мишката услужливата препратка и стигам клип от кабеларка. За невежия трябва да изглежда „сериозна“ и „аналитична“ тв рубрика. Всъщност двама доносници си бърборят. Агент Богдан 1) от Шесто на комунистическата ДС се прави на водещ. Събеседникът му само поради по-млада възраст не е додрапал до службите на НРБ. Но е професионален 2) доносник, може би шампион по броя доноси, подадени предимно в чуждестранни агенции и служби - подред срещу всеки и всичко в България. И сред другите лакардии ме споменава по име, гарнира с безочливи сплетни. Заслушвам се
в какво ме винят:
бил съм „държал активите на Ружа Игнатова“ и второ, кредитирал съм и ипотекирал една къща за гости. Първото е абсолютно невярно – нито цент на д-р Игнатова не дължа и не държа. Второто е съвършено вярно. Нито едно от двете не е незаконно, макар да се съобщава с тон и мимики, сякаш съм вечерял пеленаче фламбе. Поводът за тази вербална ерупция, оказва се, че в националната телевизия съм обяснил защо и най-реномираните световни корпорации до една регистрират и за какво ползват офшорни дружества, и не е нито престъпно, нито даже укоримо да имаш фирми и сметки в юрисдикции, където няма нито подоходно облагане, нито ДДС. Според съдържателя на птицеферма за слухове и клюки, който се представя като „разследващ журналист“, мен „ме пускали“ в разгара на поредната кампания за обругаване на избрани мишени от българската политика и бизнес, за да объркам публиката и да „разводня“ и обезценя операцията „Пандора“. На „такива като мен“ изобщо не трябвало да се дава думата, трябвало „да не се пускат да говорят“, обобщи умният и красив юнак. Аве!
Heil, Herr Reichspropagandaleiter!
„Има само една истина!“ (Es gibt nur eine Wahrheit, помните ли кой го е казал?). Значи не е нужен опонент и не може да има друго мнение. Даже е вредно, разводнява. Живеем във времето на монолозите. А всъщност истината, зависи как е зададен въпросът, може да е повече от една: знаете, че има задачи с две, повече, а и с безкрайно много решения. Има и въпроси, за които може изобщо да няма истина, т.е. може да не я знаем. Те са безкрайно много. А най-наглата лъжа е претенцията за единствена истина, през всички епохи монополизирана, сиреч присвоена, от диктаторите (лат. „казващите“) и техните доносници. Присвояването става възможно, защото, колкото и да е странно,
законът не ни пази от доноса,
напротив, насърчава го. Наскоро дори приеха специална евродиректива (2019/1937) за защита на доносниците. Когато за пръв път публично ме замериха с пошли фабрикати, първата ми мисъл беше да съдя доносниците. Все едно за какво - клевета, обида, злепоставяне или пък набеждаване, както ги определят адвокатите. Но адвокатите, хора много вещи в правото, търпеливо ми обясниха, че нищо от това няма да мине пред съд. Посъветваха ме освен това да си затварям устата и да не смея да наричам доносника „лъжец“. Лъжата била „съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото“. Нямало как да докажа, че доносникът съзнава, че изреченото е „неистинно“, нито че има за цел да „въведе в заблуда“ когото и да било. Щял да твърди, че целта на доноса е друга: да разследва и разкрие истината, онази, единствената, за да информира обществото за моите деяния, които той, стражът на обществената съвест, намира за неморални, макар и да признава, че може би са законни. Признавам си, че много трудно и мъчително преглътнах, че
пред доноса сме безсилни и безправни,
единствено имаме правото да кажем „не е вярно“ и после да си мълчим. Доста по-късно и още по-трудно осъзнах колко ценен и полезен е доносът. Той дисциплинира и ни учи. Като разберем, че сме беззащитни пред произвола на доносниците, ние свикваме да работим чисто, да внимаваме и да мислим по три пъти какво и как правим, за да не дадем в ръцете на доносника повод за инсинуации и одумване. Налага ни да спазваме хигиена на поведение. Обръща ни внимание към онези, които не спазват същата хигиена. Народ, като свикне на чисто, вече трудно понася мърлява работа. Второ,
доносът лекува!
Лекува ни от себе си. Това е същият механизъм, по който ни лекува коронавирусът. Като преболедуваме, придобиваме имунитет. Който оцелее, разбира се. За жалост няма шанс да открием нито ваксина, нито лекарство срещу токсините на доноса и имунитет се изгражда само по мъчителния и болезнен начин. Просто трябва да се сблъскаме с доноса, да се научим да понасяме тази инфекция и да живеем с нея. Когато не остане никой, който да се поддава и възпалява, доносите ще спрат, доносниците ще изчезнат. Те като вируса оцеляват само когато има кого да поразяват. И трето, най-трудно за вярване, обаче
доносът ни носи доход
От собствен опит го твърдя. В желанието си да ме омаскарят моите доносници ми приписват свръхестествени умения, невероятни възможности, хитрост и ловкост, че след всеки залп телефонът ми прегрява от наплив на потенциални клиенти. Стане ли прицел на доноси, маскирани като „журналистически разследвания“, човек добива популярност и ако се занимава с бизнес, може спокойно да си спести разходите за реклама. Впрочем не съм открил аз този ефект, още древните римляни са знаели, и Фридрих Ницше го е повтарял, че „всичко, което не ме убива, ме прави по-силен“ 3)
- - -
1) Решения на Комисията по досиетата 72/2009, 2-183/2013, 2-716/2016.
2) Не като оценка за качества, а в смисъл, че си изкарва прехраната, като произвежда и пласира доноси за хора, банки, фирми и ведомства. Иначе зъл, но постен момък.
3) Ницше, Ф., Залезът на боговете, или как се философства с чука. Афоризми, 8. (Götzen-Dämmerung, буквално преведено „Помръкване на идолите“)
4) Енкомий - похвално слово, гр.
