Добре, че за повторните парламентарни избори модна беше надпреварата между господари на мълчанието, иначе за месец предизборна кампания ни залива порой закани за революционни реформи. Една десета от обичайната доза революции да се сбъдне, ще е достатъчно България да стигне Етиопия – глад и пустиня, имам предвид. Не че съвсем липсваха недомислени и явно глупави идеи за „промяна на системата“ (каквото и да значи това).
Изглежда, турнирът на реформите е планиран за вакханалиите преди и около парламентарната рулетка за властта. Да му мислят психолозите и психиатрите как ще обясняват защо стотиците претенденти за лаврите на Марк Порций Катон Стария не търсят да блеснат с някоя тяхна си, практична идея за промяна, а всеки напира с цяла стратегия за революция – поне от мащаба на Великата Френска. Истински случай от завчера - звъни случаен познат, казва, че е водач на някаква листа и заявява: „Ти четеш книжки за икономика. Дай идея за една тежка стопанска реформа, но искам уникална, да не е предлагана досега в България.“ Нямало леви, нямало десни, важно било да е „яка“, да се забележи и запомни, и „да си е тяхна“, за първи път тяхната коалиция да я огласи на българския политически мегдан. Трудна задача, ако помислите колко много
екстравагантни до налудни „реформи“
са подхвърляни у нас. В историята на икономическата мисъл ще остане програмата на „Български орел“ (не известника на Иван Богоров, а партийка от 1991 г., обсебила името му). Тя предвиждаше всеки от тогавашните окръзи (28) да си избере една твърда валута, с която да се плаща там – който иска долар, който ще марка, а ако е рекъл глас народен, и рубла, и драхма или турска лира може. И да се отдаде на пълна автархия. Ама не като чу-чхе - за нея трябва централен комитет, - а от дивия сорт на батько Махно. За наш срам тази революция бе замислена от професор по икономика (не знам смекчаващо или съпътстващо е обстоятелството, че беше и пациентка на столичната психиатрия). Добра новина е, че партията, спечелила изборите, обяви
ултиматум за властта:
с програма – продукт на трупано с години желание за промени и проектокабинет, готов да се захване с нея. Този ход поне пресече порива на останалите революционери да започнат познатата креслива говорилня, надвикването във вестибюла към властта. Офертата е затваряща: ето ви (нашата) революция, ето ви и кабинета, „вземи или бягай“ (take it or leave it). Имаме точно една революция, един манифест, един комитет (кабинет) и един месец време да ги облаем от всички посоки, преди парламентарната гилотина да отсече – продължаваме с тази революция или отиваме на поредни избори с ясната прогноза, че революция, която на два пъти се проваля, при третия опит предизвиква контрареволюция (анализ и доказателство в Карл Маркс, „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“, март 1852, много тъжно четиво). Но за революционните скокове, ако стигнем до тях, т.е. ако не ги препъне егоизмът на революционерите, тепърва ще става дума. Сега е моментът да акцентираме на
еволюцията, сиреч малките стъпки,
които дълбоко и трайно променят страната, макар че най-често мнозинството дори не забелязва, не разбира или пренебрегва, защото ги счита за незначителни. А именно те са важната и смислена промяна. Нека дадем един пример за такава малка стъпка, която може да увеличи потенциала на България да привлича вносен капитал повече от всеки план, правителствена програма и друга високопарна инициатива: администрацията да стане разбираема за света. Това означава закон да задължи всички ведомства да преведат на английски език съдържанието на всички свои актове, сайтове, регистри и удостоверения. Всички! Всяка фирма и неправителствена организация да бъде длъжна да представя своите устави, решения на събрания и всички документи на български и английски език, нотариалните актове да се съставят и на двата езика, за да ги разбира всеки в света. Същото за всякакви табели и надписи. Това е практика на десетки страни в света, които разчитат да привлекат чуждестранен капитал.
Първото правило: бъди разбираем,
чак след това идва всичко друго. Добър пример е Хонконг, Швейцария също – независимо че от четирите официални езика три (немски, френски, италиански) са измежду десетте най-разпространени в света, английският се приема във всяка кореспонденция с администрацията и всеки документ, издаван от държавните и общински власти може, да бъде получен и на английски език. Ето ви малка стъпка с много важни и перспективни, изцяло положителни последици. Такива можем да изброим поне дузина, които отдавна чакат да дойде власт с поглед и разум за тях.
