„Ние в ГЕРБ ... в Движението за права и свободи ...“ - с този забавен лапсус започна изявлението си на срещата с Мария Габриел зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев. Грешката е вярна, подсмихнаха се мнозина. На моменти наистина е трудно да различиш партиите на Бойко Борисов и Ахмед Доган. Особено сега, когато Движението се оказва единственият сравнително надежден партньор на ГЕРБ-СДС за евентуално правителство. ИТН е съюзник, но по-малко надежден, това е ясно.
Работата е там, че мускулите на ДПС обаче не се оказват достатъчно силни, за да издигнат герберски претендент начело на изпълнителната власт. Да си припомним какво стана в края на 2022 г. Тогава ситуацията беше на практика идентична със сегашната. ГЕРБ-СДС пробва да направи кабинет като първа политическа сила. За кандидат-премиер лансираха известния неврохирург Николай Габровски. Той представи проектокабинет, запълнен с хора, познати от бившите правителства на Бойко Борисов и Пламен Орешарски.
От ПП го отхвърлиха с мотива, че им се предлага „кабинет Борисов-Радев-Пеевски“ - иначе казано, задкулисна коалиция на герберския вожд с президента и с най-силния човек на ДПС. Социалистите също отказаха подкрепа – видяха продължение на „модела на ГЕРБ“. Така, когато дойде време за гласуване, зад Габровски застанаха 113 депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Български възход“. 125 парламентаристи от ПП, "Възраждане", БСП и ДБ го отхвърлиха и мандатът пропадна.
Да видим какво става сега
Отново герберите работят за правителство с първия мандат. За целта Борисов лиши страната от нейния еврокомисар – Мария Габриел, българинът с най-висока позиция в европейската номенклатура. Габриел, лоялен партиен кадър, дължаща цялата си кариера на благосклонността на герберския вожд, с лекота сдаде поста срещу слабата надежда, че ще оглави правителство (а при неуспех може би нещо друго).
Буквално няколко дни след обявяването на номинацията й стана очевидно, че нещата не се получават. Нищо, че Габриел обеща срещу подкрепа за кабинета си да направи нещо, което доскоро изглеждаше немислимо – да свали главния прокурор Иван Гешев от поста му. Така предизвика огромна буря и в политиката, и в съдебната власт, особено като се разбра, че ГЕРБ-СДС и ДПС – политическите сили, които крепят статуквото в правосъдната система, стоят зад ангажимента й. Даже това обаче се оказа недостатъчно, за да изкуши повечето политически сили да се обвържат с герберския кандидат-премиер.
„Възраждане“, трета по големина формация в страната, директно отказа да обсъжда дори възможността за правителство. Нямаше изненада – Костадин Костадинов и хората му точат зъби за нови предсрочни избори с очакването, че недоволните от политическите разпри избиратели ще ги тласнат още по-високо. БСП прекрати преговорите с Габриел – соцлидерът Корнелия Нинова презрително обясни, че герберите подхвърлят противоречащи си обещания на всяка политическа сила, с която преговарят. Липсата на ентусиазъм, която социалистите проявиха за смяната на главния прокурор обаче, навежда на подозрението, че
на „Позитано“ 20 са се стреснали от трусовете в съдебната система
Нинова настоява, че програмни различия са отблъснали БСП от Габриел, но това звучи доста несериозно, ако се вземе предвид, че миналата година столетницата управляваше заедно с ПП, чиято идеология се свеждаше до нелепия лозунг „леви цели с десни средства“.
Що се отнася до десницата, ПП и ДБ не посмяха да разкритикуват лично Габриел – все пак идва директно от върховете на Брюксел, пред който двете формации изпитват благоговение. И изглежда действително са обмисляли дали да я приемат като премиер – дълго прехвърляха възможността през всевъзможните ръководни органи на общата си коалиция. В крайна сметка, като претеглиха нещата, се усетиха, че при цялата война, която изкараха с герберите, не могат да се обърнат на 180 градуса и да приемат техен премиер да ги командва. Така де, как щяха да го обяснят на избирателите си?
Така на Борисов и хората му отново им остава да разчитат на ДПС, което много хареса Габриел с нейната брюкселска политическа биография. Направо смайваща беше лекотата, с която движението подкрепи и идеята бъдещото правителство експресно да задвижи процедурата за отстраняването на Гешев. Нямаше никаква изненада, нито сянка на съмнение, че това трябва да стане – при положение, че точно партията на Ахмед Доган ловко движеше години наред нещата така, че правосъдната реформа да се забута в девета глуха. Е, как сега човек да не се усъмни, че ходът е предварително договорен и отработен между герберите и депесарите?
Зад Габриел застава ИТН.
Партията на Слави Трифонов, смалила се до размерите на политическо джудже, обяви „чегъртането“ на ГЕРБ-СДС за приключено и започна да практикува новата си идеология на „практичния подход“ - с други думи, както ги урежда на момента, така ще правят. Едва в четвъртък следобед Слави Трифонов си призна, че ИТН ще подкрепи Габриел. Чак тогава намери подходящото извинение - много е национално отговорен и т.н.
В крайна сметка обаче ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН могат заедно да съберат 116 гласа, които не стигат за мнозинство. Това означава, че възможността да се повтори фиаското с Габровски е повече от голяма. Разбира се, герберите могат да разчитат на някаква задкулисна договорка – група депутати от други формации да не влязат в пленарната зала, когато се гласува проектокабинетът „Габриел“, да смъкнат кворума и така правителството да мине. Водачът на герберските депутати Десислава Атанасова вече направо говори, че политическата й сила ще разчита на парламентаристи, които „поставят националните интереси над личните“. Т.е. - ГЕРБ казва, че ще направи това, което Кирил Петков направи когато реши да спасява правителството си. И за което ГЕРБ бяха много критични.
Няма много смисъл обаче Борисов и хората му да затаяват дъха си – при гласуването на проектокабинета всички погледи ще са вперени в пленарната зала, наблюдавайки кой е вътре и кой се е писал болен в този ден. Едно масирано отсъствие веднага ще се забележи и общественото мнение автоматично ще обвини липсващите депутати, че са купени от герберите. Кой иска да му се лепне подобно петно? Особено предвид на това, че като нищо ще стигнем до нови предсрочни избори, на които всеки ще трябва да обяснява на избирателите какви ги е вършил в настоящия парламент. От БСП даже обявиха, че отказват командировки на депутатите си, за да не изникне съмнението, че социалистите тайно подкрепят кабинета на ГЕРБ-СДС.
Така погледнато, шансовете за успех на Габриел изглеждат съвсем миниатюрни. А Борисов ще трябва по-скоро да започне да мисли каква сделка може да сключи с ПП-ДБ за втория мандат. А това няма да бъде лека задача, след като десните си наумиха да правят дълбока конституционна реформа насред политическата криза.
