Няма по-тежък политически грях от това да правиш гражданите на глупаци. Не може непрекъснато да подценяваш интелигентността на хората и в същото време да ги приканваш да гласуват за тебе. А точно това прави ГЕРБ – отново и отново.
Доказателство за това е откровената подигравка, на която ни подлагат с предстоящия ремонт на Изборния кодекс. Години наред, когато стане въпрос за промени в закона, който урежда провеждането на изборите, почти неизменно чуваме една и съща критика към властимащите: защо се захващат да го пренаписват толкова близо до датата на вота? Скъсахме се да цитираме препоръката на Европейската комисия за демокрация чрез право (по-известна като Венецианската комисия), че законът трябва да бъде оставен на мира в годината преди изборите. Подобни укори винаги минаваха покрай ушите на управляващите. А сега – като гръм от ясно небе – изведнъж самите гербери нахално подхванаха същата песен, когато от всички страни ги натиснаха да изменят спешно кодекса - заради извънредната ситуация, в която изпаднахме покрай пандемията.
"Всякакви относително екзотични идеи за промяна на Изборния кодекс непосредствено преди датата на изборите ние като най-голяма парламентарна група смятаме за неприемливи, защото е лоша практика кодексът да се променя непосредствено преди изборите", обяви наскоро шефът на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Същия рефрен започнаха хорово да поддържат и останалите видни фигури от обкръжението на премиера Бойко Борисов. Каква трогателна загриженост за добрата законодателна уредба! Само да не идваше от хора, които толкова пъти са доказали, че
стабилността на законите и тяхното прилагане са им последна грижа,
когато трябва да задоволят собствените си интереси.
А басните, които в момента ни пробутват хората от кръга около Борисов, засягат именно техния тясно партиен интерес.
В момента цари страхотно объркване и несигурност какво трябва да се направи, за да се проведат що-годе нормални избори. Не се знае при какви условия ще гласуват българските граждани в чужбина (и дали въобще ще могат да го направят); организацията на машинния вот е една голяма въпросителна; не е ясно дали ще се събере достатъчна по численост и подготовка изборна администрация по места; за здравните мерки въобще да не говорим. При тези обстоятелства първата и основна грижа на управляващите е да удържат изборната организация в познатото русло. Защото са наясно, че
каквото лошо се случи около вота, неизбежно ще се пише на тяхна сметка.
От тази гледна точка всякакви сериозни новъведения в Изборния кодекс са съвършено неприемливи за ГЕРБ. Затова Дариткова повтаря от сутрин до вечер на всеки, който си прави труда да слуша, че е лошо да се поправя законът толкова близо до вота.
Няма спор, че кодексът трябва да се пипа с кадифени ръкавици в такъв сложен момент. Но защо трябва в същото време управляващите да ни будалкат с тази внезапна загриженост за „лошата практика”? Може ли толкова бързо да забравят какви безобразия вършеха през последните години? Че само преди няколко месеца внезапно промениха закона, за да тръснат на Централната избирателна комисия (ЦИК) цялата отговорност за машинното гласуване? Този брутален политически маньовър, с който правителството на Борисов искаше да се разтовари от тежестта да организира машинния вот, беше такъв шок за тогавашния шеф на изборните комисари Стефка Стоева, че тя побърза да хвърли оставка и ЦИК остана повече от месец без председател. По същото време въведоха и гласуване едновременно с хартиени бюлетини и с машини – изключително спорно решение, за което мнозина мрачно предричат, че
ще доведе до ново избухване на традиционния хаос
около протоколите с изборните резултати.
И като заговорихме за машини – забравиха ли депутатите от ГЕРБ, че през юли 2019 г. измениха кодекса, така че да не се гласува с такива устройства, когато се избират кметове и общинари? Тази сериозна промяна беше направена едва 3 месеца преди местните избори, които се проведоха през октомври същата година. Не ги ли заболя тогава, че прилагат „лошата практика”?
В началото на 2019 г. ГЕРБ провокираха страхотен скандал, след като съвместно с ДПС рязко завишиха праговете на валидност на преференциите и така на практика ги обезсмислиха. Наглата промяна в ущърб на активните граждани предизвика сериозно негодувание, което стресна премиера Борисов и той разпореди на депутатите си да възстановят преференциите в предишния им вид. Така жестоко разбута парламентарната процедура – междувременно президентът Радев беше наложил вето над промените, което хората на Борисов нямаха намерение да подкрепят, и затова гласуваха още веднъж в подкрепа на високите прагове, за да отхвърлят ветото, а след това върнаха ниските прагове с друг законопроект. Безумната бъркотия беше уредена едва в края на март 2019 г. А европейските избори, на които използвахме преференции, бяха проведени през май същата година. И какво излезе – бърникаме в кодекса само 2 месеца преди вота? Е, на кого му пука. Не и на управляващите, това поне беше сигурно.
За всички е ясно колко рисковано може да бъде безотговорното пренаписване на Изборния кодекс. Особено в безпрецедентна ситуация като настоящата. Но хайде да оставим поне за малко политическото лицемерие настрана. Герберите можеха да признаят: „Често сме преправяли закона, когато не трябва, ала този път не смеем.” Такава политическа смелост обаче очевидно им липсва. И затова сега разиграват сценки, за да се изкарат чисти и отговорни законотворци, с което само обиждат гражданите – или поне по-паметливите сред тях.
