- Г-н Белев, в социалните мрежи публикувахте карта на безводието в страната, която се обновява непрекъснато със селища и видове проблеми с водата. Как точно събирате данните и каква е целта?

- Това е инициатива на "Зелено движение". Още в средата на юни започнаха да се появяват съобщения за проблеми с водоснабдяването - обичайна за България ситуация, но започна твърде рано. Установихме, че никой в България не събира и не предоставя такава информация. Съответно няма представа на национално ниво колко голям е проблемът. Започнахме да искаме по закона за достъп данни от ВиК-дружествата, от ВиК-холдинга, да следим всяка една публикация за режим на водата, проверяваме страниците на общините, на самите дружества, събираме информация от граждани. Нашето събиране е несистематично, защото не може да задължим никой да ни съдейства. Но правим картата с цел да бъде основа за управленски действия.

- Защо според вас такава важна информация липсва като обединен масив в държавата?

- Дължи се на абсолютно безхаберие в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е отговорно за състоянието и управлението на ВиК-сектора. Когато поискахме информация от ВиК-холдинга, те я нямаха, потърсиха я от дружествата си. Но има множество ВиК-оператори, които не са част от холдинга. А в около 600 населени места въобще няма ВиК-оператори. 

- Каква е обстановката към момента?

- Към 20 август 360 населени места с 380 000 жители са с обявен режим на водата. Отделно имаме към 110 населени места, които също са в режим, но не е въведен със заповед. Подобен тип селища са отделен проблем - ако не е гражданската активност да ни сигнализира, обществото няма да разбере, че вода там не тече и да се вземат мерки. 

- Вярно ли е усещането, че настоящото лято е най-критично с безводието си?

-  До края на септември селищата ще се увеличават. Тогава ще разберем, но данните ще са ориентировачни. Установяваме сега при прегледа на документацията, че никой не мери водата, въпреки изискванията за закона за водите. Ако например са налични 600 източника на питейна вода, в едва 50 от тях, тоест

под 10%, има измервателно съоръжение -

няма как да знаем това лято по-сухо ли е от предишните. А фактът, че липсват учредени санитарно-охранителни зони, е една от причините да няма вода. Първо да кажем къде има вода - в населените места, захранвани от питейни язовири, от подземни източници. Или от Дунав с кладенци и други подобни съоръжения. А няма в селищата, които се снабдяват от повърхностни източници - сондажи, каптажи... Така към сушата като причина се добавя и липсата на мерки в санитарно-охранителните зони, тоест на територията на източника. Преди 3 години "Зeлено движение" внесе в парламента предложение да се учредят зоните (имаше неспазено задължение да се учредят до 2010 г.) - в тях, специално в ключовата за водите зона 2, да бъдат ограничени стопанските сечи в горите. Защото гората е най-полезна при висока възраст.

При 80, 100, 140-годишна възраст тя запазва и съхранява

най-много вода. Примерно всички сме чували да казват хората: "Посадиха борчета, водата изчезна" - и дъбчета да бяха, водата щеше да изчезне, защото младите дръвчета потребяват повече вода, нямат такива задържащи функции. В зависимост от дървесния вид гората почва да допринася за водата на различна възраст - при иглолистните 35-40 години, при широколистните 20-25. Всичко това не се съобразява. И именно в този аспект трябва да е едно от решенията - да се направи така, че териториите с източника да осигуряват повече вода. Това означава по-малко ползване в горите - но по-добре държавата да субсидира част от горското стопанство, отколкото да сечем, да няма вода и да караме водоноски. 

- А допълнителен проблем е, че дори налична и "хваната", водата изтича по тръбите...

- Да, масови са неподдържаните системи, течовете. Има и случаи, в които тръбите на цялата питейна канализация са сменени, и пак няма вода - общината е изпълнила дейността непрофесионално, без проект, или пък той просто не е реализиран - създават се въздушни тапи и т.н. Трети проблем, много често срещан, е кражбата на вода чрез включвания. Наскоро ми разказаха как почват да се сменят старите тръби в едно селище, но самите хора не искат. Досега са

поливали ливадите незаконно

Следващата причина за безводието е икономическа - системата за управление на водите през ВиК-операторите е абсолютно неефективна. Дружествата управляват мрежата, която е собственост на общините. Вземат заеми, ремонтират, но след ремонта предават актива на общината - дружеството е на чиста загуба, защото не си увеличава капитала с това.

- Доколко и промените в климата влияят на безводието?

- Фактът, че към 500 000 българи нямат питейна вода в домовете си, означава, че климатичните изменения директно са им повлияли. Спрямо 50-годишен период например се увеличават временните реки за сметка на постоянните. Тоест реката тече през част от годината. Това е характерно за средиземноморския климат. Ако доскоро го наблюдавахме малко в Сакар, Странджа, Източните Родопи и надолу по Места, вече и на север към Стара планина, Дунавската равнина - чисто географско изменение.

- При толкова много проблеми, включително природни, при ред органи по веригата (общини, ВиК-дружества, МРРБ...), а и при раздробеността на причините (на едно място е една, другаде - друга), решимо ли е въобще безводието? Изглежда утопия...

-  Няма нерешими неща, дори за селищата с бедствено положение. Въпрос на анализ е да се избере най-икономичното и устойчиво решение. Нужни са няколко спешни действия. Най-напред да се търсят нови водоизточници за ползване. Има ги. Просто трябва да се инвестира в тях. За малките селища те са най-доброто решение. Друга задължителна мярка за тях е споменатото вече по-добро управление на територията със съществуващия източник. Говори се доста в момента за изграждане на язовири за питейни цели. Те са добри решения, но скъпи. А за Плевен, Ловеч и други големи градове може да се приложи нещо, които го има в Разград - кладенци от Дунав чрез изпомпване. Не бива да се забравя, че следва да се осигурят и резервни водоизточници.

- Но търсене, сондиране, пречистване, канализация, учредяване на зони... - за стотици селища - всичко това би коствало много време и пари. А и разполага ли с управленски способ държавата, чрез който мерките да се реализират? Как могат да бъдат накарани 265 кмета да инвестират точно в тръби?

- Лесно е. В бюджета за тази година частта за общински инвестиции е 6.5 млрд. лв; само половин милиард е за ВиК, представяте ли си?! Интересно е също, че налице са и проблемни с водоснабдяването си общини, които не инвестират в изброеното от вас, а в плочки, асфалт,

хотели дори

Просто общините гледат да правят неща, които, да кажем, са черешката на тортата - а нехаят за базата, каквато е питейната вода. И какво следва да е решението? Държавата предоставя пари всяка година, ето го решението - ако в съответната община има водни режими, тия средства да се отпускат само за ВиК, не за други инвестиции; докато не си оправят водата  - само за вода; а ако общините не се справят, парите да се предоставят за същите цели на областните администрации.

- Вие бяхте зам.-министър, имате поглед отвътре на високите административни нива. Обяснете необяснимото - как тъй десетилетни проблеми са на самотек?

- Някъде в началото на този век се реши, че не е необходимо ръководителите на министерства, на държавни предприятия да бъдат професионалисти в съответната област. И се назначават "управленци", които не разбират, не могат да приоритезират, темите не са им важни... Важни са им поставени задачи за обществени поръчки... Затова имаме лошо управление.

- Обаче има и контрааргумент, като изключим поръчките, разбира се. Той гласи, че ако една държава се управлява от независими експерти, те може да бойкотират назначилата ги партия, да не изпълняват поетите от нея обещания пред избирателите. Съответно професионалистите отпадат за сметка на лоялните партийно...

- И в резултат получаваме хора, които не правят разлика между иглолистна и  широколистна гора, а са управлявали горите, не правят разлика между кладенец и дренажна система, а са управлявали водите, и така си продължава. Точно това виждаме във ВиК-дружествата. Те не си знаят инфраструктурата. На 2-3 села се пада по

един техник, който, ако умре, не знаят откъде

се взема водата. Нямат учредени вещни права... -  не може да си представите колко ужасяваща е ситуацията, абсурдна за XXI век. И всички големи приказки за язовири са просто с мисъл за поръчки. За Плевен и Ловеч, твърдят, че докато не се изградял язовир "Черни Осъм", все щяло да има проблеми - не е вярно, има изоставени резервни източници, но нищо не се прави, не помръдва. И още нещо като цяло - постоянно се дават разрешителни за ползване на вода, след като няма вода. Стане проблем - хоп, спират кранчето на някое предприятие. Ама кой го е издал разрешението на това предприятие, как, защо първо не е изграден източник... - все реторични въпроси.