Сделката за придобиване на многоцелеви изтребители F-16, одобрена от правителството, отваря вратата за предстоящи големи бюджетни разходи. Това e свързано с факта, че страната се отказа от разсрочено плащане и в по-широк смисъл – на особеностите на бюджетното планиране. Правителството обсъди и прие на извънредно заседание в понеделник актуализация на Закона за държавния бюджет заради покупката на самолетите на стойност 2.1 млрд. лева.
Вниманието бе привлечено и от това, че след дълго въздържание Министерството на финансите в рамките на седмици обяви два аукциона за дългосрочни ДЦК. След като пласира дълг за 300 млн. лева през юни, сега хазната се обръща към пазарите с предложение за 20-годишни книжа на стойност 200 млн. лева. И тази емисия вероятно е свързана с изтребителите. Инвеститорите, разбира се, нямат нищо против – особено банките, за които ДЦК в евро вече са с по-високо рисково тегло, а поради политиката на МФ от последните години левовите ДЦК са много дефицитни.
За данъкоплатците
новината за нов дълг при наличие на 3 млрд. лв. бюджетен излишък
може да е объркваща. Но трябва да си даваме сметка, че този излишък в голямата си част е временен и се дължи на факта, че бюджетните приходи са съсредоточени през първата половина на годината, а разходите – през втората. Освен това е важно да припомним, че правителството емитира нов дълг, за да посрещне падежите на стария (главно през януари).
Актуализацията сама по себе си не е повод за безпокойство – един голям разход ще бъде направен по-рано от предвиденото и изглежда, че държавата може да си го позволи. Но в бюджета за 2019 г. заложените военни разходи са единствено 131 млн. лева за основна бойна техника. В средносрочната прогноза бяха предвидени разходи за разсрочено плащане на новите бойни самолети, но за следващи години – 150 млн. лева през 2020 г. и 250 млн. лева през 2021 г. Еднократното предплащане на самолетите през 2019 г. изисква да се направи съответния запис в закона дори правителството да разполага с парите.
Но ако правителството не разполага с парите, това не е само технически въпрос. То трябва да увеличи дълга и да следи за изпълнението на бюджетните параметри.
На този етап МФ не е представило достатъчна информация за планираната актуализация на бюджета. В интервю за Радио "Фокус" финансовият министър Владислав Горанов посочва, че бюджетният дефицит ще достигне 2% от БВП заради покупката на изтребителите. Той вероятно има предвид дефицита по консолидираната програма на касова основа. В сегашния бюджет е заложено отрицателно салдо от 0.5%, или 600 млн. лева. Тоест приносът на покупката на F-16 за дефицита e около 1.8 млрд. лева, а около 300 млн. лева (разликата до 2.1 млрд. лева, колкото ще струват самолетите) ще бъдат осигурени от преструктуриране на разходите.
Този допълнителен дефицит
може да се окаже проблемен по две причини
Той няма да позволи на кабинета да поеме допълнителни разходи, ако това се наложи предвид уязвимостите в някои сектори. Освен това ще сведе фискалния резерв близо до малко над 5 млрд. лева, което е близо да минимума. (Част от този резерв, например Сребърния фонд, е неприкосновен). Именно за да избегне това, финансовото министерство набира още средства чрез нови ДЦК. Законът позволява МФ да обяви емисии за още 500 млн. лева, а може би и повече - ако се актуализира и текстът, който слага таван от 1 млрд. лева на новите емисии държавен дълг. Финансовото министерство уверява, че таванът няма да се пипа. Засега.
По-сериозният проблем е свързан с това, че 2% бюджетен дефицит може да се окаже
достатъчен, за да се наруши Маастрихтският критерий
Това е така, тъй като този критерий не се отнася до показателя, изчисляван на касова основа, който се залага в бюджета, а до дефицита на сектор "Държавно управление", който е на начислена база. През последните години МФ се изхитри да изважда пари от излишъка за разходи през следващи периоди, например заделяйки ги по специални сметки. Така бе с двата милиарда по програмата за саниране, както и със строителството на АМ “Хемус”. Това се признаваше за разход на касова основа (парите са излезли от сметката), но не и на начислена. Затова през миналата година излишъкът по европейска методология (Маастрихтски критерий) бе 2%, докато на касова основа той бе почти нула. Разходите за строителство на АМ “Хемус” (1.3 млрд. лева) ще се признаят, когато наистина имаме строителство, а това означава през настоящата и следващите години. Този своеобразен бумеранг може да влоши позицията на България при изготвянето на следващия Конвергентен доклад през 2020 г.
