Бюджетният дефицит за 2024 г. се очаква да бъде 6,1 млрд. лв., което означава, че остава в рамките 3% от БВП - цел, необходима за членството на България в еврозоната. Това показват предварителните данни към 31 декември на Министерство на финансите.
"Оценките предвиждат дефицитът по консолидираната фискална програма да отчете подобрение спрямо заложеното ниво на показателя в годишния разчет (дефицит в размер на 6,2 млрд. лв.). Бяха положени огромни усилия, както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите", съобщи финансовото министерство.
Приходите по консолидираната фискална програма (държавния бюджет заедно с бюджетите на общините) за 2024 г. се очаква да бъдат 72 млрд. лв., което е 95,6 % от годишните разчети. Неизпълнението спрямо плана се дължи основно на непостъпилите втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и на по-малко неданъчни постъпления от продажба на квоти за емисии на парникови газове и по-малко събрани държавни и общински такси.
Данъчните приходи, в това число и от осигурителни вноски, са в размер на 58,7 млрд. лв., което представлява изпълнение 101,3% спрямо разчета за годината. Спрямо 2023 г. постъпленията от данъци са с 6,4 млрд. лв. или 12,2% повече.
Неданъчните приходи са в размер на около 9,7 млрд. лв. и са по-ниски от планираните за 2024 г. основно поради по-ниските постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове, както и по-малко събрани държавни и общински такси.
От програмите и фондовете на ЕС са влезли около 3,6 млрд. лв. - значително под заложените в бюджета за 2024 г. 7,1 млрд. лв. Неизпълнението е около 3.5 млрд. лв. заради непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и на част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС.
Разходите възлизат на 78,1 млрд. лв., и представляват 95,8 % от планираните в бюджета. От МФ не представят разбивка на какво се дължи неизпълнението на планираните разходи към края на декември, но по-подробните данни за ноември показват сериозно изоставане на капиталовата програма на правителството.
МФ посочва, че в същото време спрямо предходната година се отчита нарастване на социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации.
Към момента по-подробни данни за изпълнението на бюджета има към края на ноември. Според тях расте събираемостта на почти всички видове данъци. Съпоставени с края на ноември 2023 г., приходите от ДДС нарастват с почти 2 млрд. лв. или с 13,5%. Постъпленията от акцизи нарастват с 610,9 млн. лв. (10,9 %).
За 11-те месеца на годината в хазната са влезли с 367,8 млн. лв. или с 7,7 на сто повече корпоративни данъци, а ръстът на данъците върху доходите на физическите лица е със 791,1 млн. лв. или с 13,9 % спрямо същия период на предходната година.
Подобрената данъчна събираемост обаче изостава от ръста на разходите, който за 11-те месеца на 2024 г. е 13% спрямо предната година. Разходите за персонал са скочили с 1.312 млрд. лв. или с 17,1%. Социалните разходи нарастват с 379,8 млн. лв. (31,5 %) спрямо същия период на 2023 г.
В същото време правителството е спестило сериозни суми от планираните 9 млрд. лв. капиталови разходи. Например в края на ноември от държавния бюджет за инвестиции са похарчени само 1.040 млрд. лв., а по общинските бюджети направените капиталови разходи са 1.8 млрд. лв.
