Сначала посмотрим, потом увидим
Севернокорейска мъдрост
---------------------
По времето на социализма България се бе амбицирала да играе водеща роля сред братските страни в изчислителната техника. По-възрастните си спомнят колко се гордееше нашата държава с първия си електронен калкулатор (ЕлКа). После започна да прави компютри с големината на гардероби и си намери клиенти в соцлагера. За монтажа им изпращаше инженери, сред които бе и моят брат (лека му пръст!).
След командировка в Северна Корея той разказваше куриози за живота там, като силно впечатление му бе направил начинът, по който местните се отнасяли към всяка възникнала задача. Обикновено отговаряли "Сначала посмотрим, потом увидим" (Първо ще погледаме, после ще видим) - на руски, защото това бе лингва франка по социалистическо време. Липсата на всякаква спешност и нежеланието да проявят инициатива спъвали работата, която все пак предполагала поради новаторския си характер по-голяма пъргавина на мисълта.
Споменът за приключенията на моя брат в КНДР се върна, когато слушах на 5 декември нидерландския държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията Ерик ван дер Бург след Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Запитан от неколцина журналисти кога най-сетне Нидерландия ще се съгласи България да влезе в Шенгенската зона, той отговори: "Първо, трябва да получим цялата информация и ако видим, че България е направила всичко, което трябваше да свърши, тогава ще вземем решение кога е моментът." Сякаш говореше севернокорейски, но с брюкселска усуканост. Иначе смисълът бе същият.
Българският министър на вътрешните работи Калин Стоянов реши, че работата е опечена, и изпърха пред журналистите: "Оптимист съм от срещите, които проведох. Нидерландският колега също отчете напредъка, който имаме през последните няколко месеца и категорично заяви, че ще им трябва известно време, през което да анализират доклада (на експерти от ЕК, посетили българо-турската граница)."
За жалост изразът "известно време" е от парадоксалните, защото смисълът му е обратен и означава, че не е известно колко време ще мине. Всеки срок, сочен като окончателен за влизането на България в Шенген, се оказваше предпоследен и така си караме от 2011 г., когато по регламент трябваше да бъдем приети поради покриване на техническите критерии за членство в зоната без вътрешни граници. Досега предпоследен бе срокът, назован от президента Румен Радев, който уверяваше, че с дипломатическа упоритост е получил гаранции за октомври 2023 г. Когато наближи октомври и се видя, че няма промяна в нагласите както на Нидерландия, така и на скептичната Австрия, се заговори за утешителна премия - България да влезе през октомври само по въздух, а в началото на 2024 година - по суша и вода. После срокът бе изместен от правителството на Николай Денков за 5 декември, когато последното за годината заседание на Съвета на ЕС по вътрешни работи можеше да вдигне бариерата. Само че от дневния ред отпадна гласуването и остана едно мъгляво обсъждане на състоянието на Шенгенската зона.
Какво да се очаква?
Нищо по-различно от досегашното разсрочване. Надеждата за декември още не била изгубена, защото според нашия министър имало достатъчно време до края на годината. През оставащите дни можел да гласува друг Съвет на ЕС, независимо какви министри заседават, а в краен случай въпросът можел да се реши и на среща на съвета на постоянните представители (посланиците) в ЕС, които се събират всяка седмица в Брюксел. За да не се товарим с прекомерни очаквания, пак бе лансирана половинчатата идея за постепенно влизане в Шенген - първо по въздух от началото на годината, а незнайно кога - по суша и вода, но пак догодина.
Вечното протакане ни дразни и отдавна не ни носи надежда за по-добро бъдеще. Можем да се запитаме дали в Европа не са се внедрили севернокорейски шпиони, които ни въртят номера. Разстройващо е, че те вероятно са проникнали и в Съединените щати, които от дълги години сякаш употребяват техния речник, щом ги запитаме кога най-сетне ще махнат визите за българи. Както целият ЕС (с две изключения) настоява за допускане на България в Шенген, така и в единен глас призовава САЩ да не дискриминират българските граждани, след като Европа не тормози с визи американските граждани.
Българските власти биха били доволни да прехвърлят вината на севернокорейците или на всеки друг, само и само да не бъдат сочени като отговорни за собствените си неуспехи.
Неволите с Шенген и визите в САЩ
имат общ знаменател, защото става дума за сходни първопричини, назовавани многократно - липса на върховенство на закона и слабо доверие, че махането на бариерите по границите няма да послужи за по-широко развихряне на българската престъпност. За толкова години нито един разбойник на високо равнище не отиде в затвора, което означава, че мрежите за корупция и организирана престъпност са все така непокътнати, независимо от козметичните си трансформации.
Свалянето на Иван Гешев от поста главен прокурор, което се сочи като голям напредък на България, не промени нищо, защото той просто бе наследен от своя заместник Борислав Сарафов. Очакването, че Гешев ще се разприказва, не се оправда и омертата отново покри с тишина престъпните структури.
България щеше да има очи да застане пред Европа и Америка със силни аргументи като променена държава, ако след Гешев бе отстранила и Кешев (от cash - пари в брой), който не само си е правил домашна фондация в чекмеджето на нощното шкафче, но е влачил пари в чували от фондовете за магистрали. Вместо да се отправи към затвора, той шета из парламента и дава инструкции на правителството как да си изпълнява задачите.
Ще излезе, че севернокорейкият маниер за протакане на неотложната работа е заразил не толкова ЕС и САЩ, колкото България. Когато системно ни казват "Дайте да видим първо какво сте свършили и как изглеждате!", означава, че има дълбоко недоверие към способността на държавата да си върши работата. Няма смисъл евродепутати да правят представления из европейските столици, както Илхан Кючук от ДПС държа реч за Шенген пред вътрешното министерство във Виена. От тях не се очаква нищо. След като въпросът се решава от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, това означава, че правосъдната система и полицията трябва да представят отчет как са се справили. А те се спотайват, защото още са на етапа съзерцание на престъпността, която се вихри под носа им.
