Думата “спекулант” все още носи негативен оттенък за много хора въпреки факта, че той в един или друг вид е жизненоважен за икономиката. Предприемчива идея е тази, която е подкрепена от някой с достатъчно смелост и рисков капитал и бъде доведена до резултатен край. Добрите спекуланти винаги започват с изследване на дадена позиция и нейния потенциал за печалба. Те полагат всички грижи, за да прогнозират бъдещото движение на цените и са взели внимателно решение относно количеството капитал, което желаят да рискуват, и равнището на печалба, което е вероятно да бъде спечелено.
Това пише в своята издадена наскоро "Книга за борсата" изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов. "Спекулантът, за когото говоря, че е жизнено необходимият играч на пазара, е този на борсата", уточнява той. И добавя, че трябва да се прави разлика със "спекуланта", споменаван от днешните политици - тариката, който крие стоката под рафта по старо социалистическо разбиране.
Днес, когато сме в бурята на полуделите цени, темата за търгашите и печалбарите е много актуална. "5 лева за литър олио е спекула", обяви министърът на икономиката Корнелия Нинова и прати 350 инспектори от Комисията за защита на потребителите да проверяват кой се опитва да печели милиони на гърба на потребителите в условията на растяща инфлация и война близо до границите ни.
Инспекторите на КЗП засега установяват единични търговци с незначителни количества "скрито" олио и много повече подвеждащи реклами за продажби на промоционални цени, без да се разполага с достатъчно количество от евтината стока. Обясненията на магазините, че търговци на едро не са изпълнили заявките за доставки и това е причина за празните рафтове, все още се проверяват. Втори контролен орган - Комисията за защита на конкуренцията, също търси данни за некоректни търговски практики. И НАП инспектира - както фабриките за олио, така и тировете, тръгнали да изнасят. Разкрити нарушения засега няма.
Междувременно КЗК започна и разследване за картел на пазара на горива. Стана ясно, че се проверяват "Инса ойл" и "Сакса", чиито бензиностанции преди десетина дни рязко качиха цените на бензина и дизела над 3 лева, което, съпроводено със слухове за дефицит в социалните мрежи, създаде за кратко паника и опашки. Подобни разследвания за картели обаче отнемат много време.
Икономистите са категорични, че да се говори за спекула в една пазарна икономика е доста странно и неслучайно в законодателството подобно понятие няма. А да се опитва
държавата да контролира цените с лозунги срещу спекулата
е направо опасно. Просто така работи пазарът - продавачът иска да изкара печалба, но купувачът не е длъжен да купува на предлаганата цена. А и колкото повече расте търсенето на един продукт, толкова повече расте цената.
"Ролята на държавата е да покаже, че на ниво конкуренция всичко е наред, че няма скрити картели, че е обезпечила основните търговски канали, по които може да се доставят стоките и услугите, а чрез данъците да регулира по-проблематични стоки, които могат да създадат проблеми по веригата, както е при горивата", коментира Богомил Николов от "Активни потребители". Според него опашките за бензин и за олио от последните дни са своеобразен тест за пазара, който показва, че сам преодолява подобни ситуации за ден-два.
Политиците имат други обяснения за паниката сред хората. Премиерът Кирил Петков обвини опозицията в недобросъвестно подклаждане на страхове, като обяви, че младежката организация на ГЕРБ масирано разпространила с платени постове в социалните мрежи кадри от опашки за бензин с внушения за предстоящи дефицити. А вицепремиерът Асен Василев предупреди, че след бензина и олиото подобни "акции за манипулиране на пазара" се очакват за брашното и захарта, но властта се опитва да им противодейства максимално.
"Не се поддавайте на паниката! Не вярвайте на Фейсбук!
Няма да свършат тези продукти. Да, знаем, че цените се качват, но те трябва да се качват спрямо инфлацията, която е под 10%, а не в пъти. Избягвайте паниката, за да не даваме възможност на спекуланти да ловят риба в мътна вода!", призова премиерът Кирил Петков.
В мътната вода все по-често се чуват гласове за таван на цените на стоки от първа необходимост, за забрана на износа, за квоти на потребление. Тези призиви ще се засилват с нарастването на инфлацията. През февруари тя вече е 10%, а тепърва предстои да се калкулира ефектът от войната в Украйна.
Таван на цените и спиране на износа са напълно погрешен подход, реагират икономистите. „Започне ли държавата да се бърка във формирането на цените, може да изкриви редица други неща в икономиката. Краткосрочно това може да изглежда като положителен ход, но ще има последствия, които не са очевидни на пръв поглед", казва икономистът Спас Панчев. Някои експерти по същия начин критикуваха и замразяването на цените на тока за бита за първите три месеца на годината - януари-март, и обявиха, че по-доброто решение е временно да се намали ДДС на електроенергията. Наскоро депутатът от "Демократична България" Георги Ганев призна, че ако след мораториума държавата не успява да овладее цената на тока, може да се мисли за намаляване на ставката на ДДС, а това ще рефлектира и върху цените на останалите стоки и услуги.
И правителството, и бизнесът уверяват, че проблем с наличието на горива, основни храни и суровини за тяхното производство в страната няма, затова няма нужда и от презапасяване. Но
страховете на хората са разбираеми,
цените бясно растат, а близо до границата ни се води война с непредсказуеми последствия.
По данни на земеделското министерство запасите със слънчоглед надхвърлят нуждите за производство на олио у нас. Хлебно и фуражно зърно също има двойно повече, отколкото е необходимо за изхранване на населението и на животните. Въпросът е на какви цени. Става дума за борсови стоки, а те следват международните котировки, които още от есента стремглаво растат заради все по-скъпата енергия. Войната в Украйна и спреният износ на руски и украински суровини още повече влошават положението. Пшеницата например само от началото на военните действия е поскъпнала с 30%.
"Държавата не трябва да се меси с административни мерки, а само с пазарни - например с покупка или продажба на стока, за да успокои пазара", казва шефът на Софийската стокова борса Васил Симов. Той определя като много удачна мярка заявеното от държавата намерение да изкупи 1.1 млн. тона пшеница и царевица през борсата в момент, когато цените са високи.
"Съветвам, всеки,
който има пшеница да продава сега, защото наесен цената ще падне
Няма забрана за износ, всеки, който може да натовари кораб или камион, може да изнася. А влизането на държавата като още един купувач на пазара би трябвало да се приветства от всички търговци и производители с все още непродадено зърно. Вече на каква цена, дали ще ги устрои продавачите, ще видим по време на търговете на борсата", заяви Симов.
Цената е ключова, защото международните котировки на пшеницата скочиха до 450-470 долара за тон. За изкупуването на 1.1 млн. тона зърно правителството ще извади 1.1 млрд. лв., което прави по 1000 лв. на тон. Не е ясно обаче каква част от общото количество ще е изкупената хлебна пшеница, която е по-скъпа, и каква част - фураж.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите разкритикуваха правителството, че всява паника с приказките и действията си. Според тях не е редно правителството да разгласява така шумно намерението си да закупи толкова огромно количество зърно, което да покрие продоволствието чак до реколта 2023 г. Опасенията им са, че държавата няма складове да съхранява качествено такива запаси и зърното ще остане в хамбарите на производителите. Това, освен допълнителни разходи за обезпаразитяване и застраховане на стоката, носи и притеснения къде ще се складира реколта 2022 г., която се очаква да е 7 млн. тона. Още по-неприемливо за фирмите е властта с административни хватки на практика да спре износа им точно сега, когато цените са най-високи.
Най-недоволни от затруднения износ би трябвало да са търговците, защото те държат по-голямата част от 3-те милиона тона зърно в хамбарите в страната. От това количество само около 500 000 тона са в зърнопроизводители. "Възпрепятстването на износа всъщност създава излишна паника сред зърнопроизводителите и от седмици те масово се опитват да го продадат на търговските фирми", казва Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Правителството обяви, че спешно ще изкупува зърното, но втора седмица се бави, а това само нагнетява напрежението. Всъщност от началото на март на ССБ не се провеждат никакви сделки с пшеница. След изявлението на правителството, че ще интервенира на пазара, всички очакват да видят на каква цена ще купува. Затова и шефът на борсата Васил Симов призова държавата да побърза с акцията си, за да се възобнови търговията.
Междувременно усилено текат разговори с производители и търговци на зърно. Неофициално се посочват цени, на които държавата искала да купува, които са доста под пазарните. Говори се и за "пазарлъци" - за всеки тон продадено на държавата зърно ще се разрешават тон и половина износ.
Производителите на олио уверяват, че проблеми със снабдяването няма и презапасяването е излишно. Но настояват да не ги наричат спекуланти - поскъпва и токът, и материалите, и транспортът, и 5 лв. за бутилка в момента не е надута цена. А някои дори да продават все още олио, произведено от по-евтин слънчоглед, купен миналата година, трябва да мислят как ще платят занапред двойно по-скъпата суровина.
Истината е, че България не може да избяга от високата инфлация, завладяла цял свят. Вече е ясно, че напролет няма да се случи очакваното успокояване на цените заради нестабилността след избухването на войната в Украйна. Това ще пренареди приоритетите на правителството и ще намери отражение в очакваната актуализация на бюджета. Вероятно в нея ще видим повече бюджетни разходи за помощи и компенсации и по-висок дефицит.
----------------------------
СКАНДАЛ
Схемата за изкупуване на зърно от държавата се провали
Поне още седмица държавата няма да може да излезе на пазара на зърно като купувач. Натовареното с тази цел държавно дружество "Сортови семена - Елит" отказа да участват в сделката и след като министърът на земеделието Иван Иванов обвини ръководството му в саботаж побърза да намери друг купувач от името на държавата - Стопанство "Врана".
Очакванията бяха, че на Държавния резерв ще бъде възложено да изкупи въпросните 1.1 млн. тона зърно. Правителството обаче измисли друга схема - на заседанието си на 9 март взе решение да даде от централния бюджет за тази цел 1.1 млрд. лв. на Министерството на земеделието, с които то да увеличи капитала на държавното дружество "Сортови семена-Елит".
Оказа се, че мениджмънтът на фирмата има основателни причини да се притеснява от стратегическата задача, която му възлагат. "Не е редно над 1 млрд. лева да минат през дружество с осем служители и нулев опит в търговията със зърно", заяви изпълнителният директор Росица Въчева. Тя твърди, че от медиите е разбрала за гласуваните 1.1 млрд. лв. за увеличаване на капитала на фирмата с цел изкупуване на зърното. Дейността на "Сортови семена - Елит" е заготовка, производство и продажба на семена и никога предприятието не се е занимавало с изкупуване на стокова продукция. В софийския офис работят трима души на трудов договор, а в Кнежа, където е производството - петима, като през сезона се наемат хора на граждански договор.
Опозицията, разбира се, веднага използва случая да предупреди за риск от големи злоупотреби. "Шефовете на "Сортови семена" са "приканени" от ръководството на агроминистерството да подпишат договори с борсови посредници по сделката, които ще получат комисиони за близо 1 млн. лв. ", алармира бившият министър на земеделието Десислава Танева. Тя също е изненадана, че задачата е възложена на фирма, която по думите й не развива дейност и била пред ликвидация.
Доколко "Врана" ЕАД има опит за такава мащабна сделка не е ясно. Стопанство „Врана“ има 100-годишна история - от придворно царско стопанство на Фердинанд и Борис, през стопанство на УБО до държавно предприятие днес. От аграрното министерство уверяват, че за сделките на стоковата борса ще бъдат използвани брокерите на Държавния резерв, с което комисионите за посредничество щели да бъдат спестени.
