С разразяването на пандемията стана пределно ясно, че всичко, което вършим отвъд прага на дома си – работа, учене, забавление, обществена дейност – ще трябва да се промени. Политиката, особено най-масовото й проявление – провеждането на избори, не можеше да бъде изключение. Това беше въпрос на здрав разум, какъвто обаче така и не се прояви сред управляващите от ГЕРБ.
За какво иде реч? Извънредното положение беше обявено през март 2020 г. Още тогава се знаеше, че година по-късно трябва да проведем редовни парламентарни избори, а през есента на 2021 г. – и президентски. Имаше предостатъчно време за широка дискусия върху изборните правила, както и да се постигне политически и обществен консенсус какво в тях да се промени, за да се пригодят към кризисното положение. Бойко Борисов и хората му обаче се замотаха в тромавите си усилия да прехвърлят държавата на извънредни релси, а политическата си енергия хвърлиха в нелепия проект за нова конституция, който целеше да отвлече вниманието от исканията за оставка, идващи от протестиращата улица. В крайна сметка до изборния закон парламентът стигна едва през септември, а съществени проблеми, като гласуването на изолираните у дома граждани, останаха за януари т.г. – по-малко от три месеца преди вота.
Трудно може да приемем, че всичко беше уредено задоволително и има все пак достатъчно време до вота. Не е такъв случаят.
Може да започнем от това, че правителството, и без това наплашено от политическия натиск, на който го подлагаха президентството, опозицията и протестиращите, сметна за прекалено рисковано да се занимава пряко с уреждането на машинното гласуване. Затова реши да го прехвърли на крехките рамене на Централната избирателна комисия (ЦИК). Така предизвика кадрова криза в комисията – усетила, че може да изгори заради чужди грехове, шефката на комисията Стефка Стоева (избрана от ГЕРБ!) превантивно хвърли оставката си още преди тази идея на управляващите да се материализира в Изборния кодекс. Трябваше да мине повече от месец, преди да бъде утвърден новият председател на ЦИК Александър Андреев, който безропотно се съгласи да прилага закона такъв, какъвто е – иначе казано, какъвто го направят герберите.
А ГЕРБ се постара максимално да затрудни цялата организация на изборите
През септември по искане на управляващата партия парламентът реши, че за първи път машини за гласуване трябва да има в цялата страна. Години наред Борисов и хората му отлагаха това решение, а сега изведнъж го наложиха – при това в една полупарализирана от кризата страна, че отгоре на всичко едва 6 месеца преди вота! И за най-непредубедения наблюдател не остана никакво съмнение, че става дума за чисто политически мотивиран ход. Толкова време герберите обясняваха, че машинното гласуване е скъпо, ненадеждно и непопулярно. Когато обаче протестите ги изправиха до стената, а опозицията нескончаемо повтаряше: „Машини, машини, машини!”, взеха, че ги въведоха навсякъде – без оглед на „дребни” съображения, като това дали имаме време и възможност да се подготвим за подобна мащабна новост в сегашната ненормална ситуация.
И това не им стигна, а решиха към машинното гласуване да оставят и хартиеното. В началото на 2020 г. вицепремиерът Томислав Дончев, който движи изборната подготовка от страна на правителството, говореше така: „Глупаво е да се поддържат две паралелни системи, това прави изборите скъпи.” Точна прогноза – вотът ще излезе около 110 млн. лв. В дебатите по Изборния кодекс през септември обаче управляващите избраха да поддържат „глупавата” (по Дончев) теза, че хартията оставя на гражданите алтернатива, ако се боят да гласуват с машини или устройствата сдадат багажа по технически причини. „В офиса на ГЕРБ в Кърджали идват много избиратели на БСП и казват: „Г-жо Караянчева,
вразумете ги нашите, защото ние не искаме машини“
И онзи ден, когато се прибрах, същите баби дойдоха да ме поздравят за това, което ще се случи”, обосноваваше запазването на хартиените бюлетини шефът на парламента Цвета Караянчева в онзи момент. А защо въобще тогава се занимаваме с машинно гласуване? Защо не си останахме само с хартията и за тези избори в извънредни условия? Само за да кажат управляващите: „Искахте го – въведохме го!” А и нали горката ЦИК поръчва устройствата, прави цялата организация и накрая ще носи отговорност. Защо тогава герберите да не усложнят изборите колкото и както искат, след като друг ще се мъчи да ги организира и проведе?
Трябва ли въобще да споменаваме колко много се забавиха управляващите с уреждането на въпроса за гласуването на гражданите под карантина или в изолация? Колко му беше още преди месеци да се запише в закона, че това ще става с мобилни секции, които да обикалят по домовете? И съответно да се изготви нужният здравен протокол? Така изборната администрация щеше да има повече време да се подготви за всякакви евентуални неприятности и усложнения около специфичната организация на подобно гласуване в условията на пандемия.
Открит остава сериозният въпрос
дали ще се попълнят съставите на избирателните комисии
На парламентарен вот имаме над 12 000 секции в цялата страна, всяка от които е с поне 5-има души. Отделно от това ще имаме много подвижни секции – поне с 3-ма души състав. Това е цяла армия от десетки хиляди хора, които трябва да бъдат обучени и защитени. Тази армия ще трябва да разполага и със солидни резерви – и в нормални условия съставите на комисиите се изменят от партиите даже в последния момент, защото членовете им отпадат по най-различни причини или просто зарязват поетото задължение. Да не говорим какво ще бъде сега, когато всички са наплашени от заразата. Защо на проблема не му беше обърнато внимние много по-рано?
Отгоре на всичко герберите направиха така, че по-трудно да бъдат отчитани и анализирани данните от гласуването. Под предлога че трябва да се опростят протоколите с резултатите, които изготвят секционните избирателни комисии (СИК), управляващите решиха, че множество данни, които преди се отчитаха поотделно, сега ще се събират заедно или направо ще отпаднат от документацията. Някои от тези показатели интересуват само анализаторите – като например различните видове недействителни и сгрешени бюлетини. Други обаче са важни за коректността на самите избори – като броя на гласоподавателите, дописани в избирателния списък в самия изборен ден. Тази информация дава представа доколко (не)адекватни са списъците с избирателите – тема, която толкова години подхранва съмненията в публичното пространство за измами и манипулации на вота. Сега липсата на такива данни ще сгъсти още повече мрака в недрата на българската избирателна система.
Да обобщим – страната се запътва към едни от най-важните парламентарни избори в най-новата си история, без да бъде сигурна, че ще може да ги проведе както трябва. И отговорността за това положение пада изцяло върху управляващите от ГЕРБ и присъдружните им формации в Народното събрание. Това е факт, който избирателите трябва да вземат предвид.
